Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Тръгналите на лов прихващачи се пръснаха сред мъртвите кораби, за да направят преценка на ситуацията и да се ослушат за призиви за помощ и да проверят за оцелели. Скитниците можеха да изтеглят останките една по една, за да ги разглобят или ремонтират в зависимост от степента на нанесените щети. Корабостроителните инженери на Келъм винаги имаха какво да научат от по-напредналите военни технологии на ЗВС. Дори самите разрушени корпуси бяха истинско съкровище от метални суровини и електронни компоненти, така че си заслужаваше да ги приберат.
Зет вече бе обсъждала с баща си, че се налага спешно да реконструират корабостроителниците на Оскивъл. Кланът Келъм не можеше вечно да се крие.
Скитниците бяха съумели да се спасят досега, но ако зевесетата наистина се върнеха да разчистят останките, корабостроителниците нямаше как да се скрият. А след съкрушителния им разгром земните военни без съмнение щяха да си го върнат с истинско ожесточение. Щяха да търсят изкупителни жертви, особено след като откриеха, че космическите цигани са отмъкнали порутените кораби.
Но така или иначе нито един скитник не би могъл да си позволи да се пропилее такова огромно количество ценна суровина.
Няколко извънземни бойни кълба бяха също повредени или разрушени, но повечето им останки бяха потънали в облачните дълбини, а Зет нямаше желание да изучава небосвода на Оскивъл. Но ако можеше да се добере до някой съд на дрогите, какви ли чудеса можеха да извършат скитниците с него…
Докато маневрираше с прихващача, си отбелязваше кои от изоставените кораби на ЗВС могат да бъдат изтеглени най-безпрепятствено. Носеше се сред замръзнали човешки трупове с избълвали от взривната декомпресия вътрешности. Някои бяха обгорели или разкъсани — вероятно бяха издъхнали, преди да излетят в откритото пространство. Други обаче бяха издъхнали, опитвайки се да се спасят в замръзналия вакуум, причинили им масирани кръвоизливи.
При гледката на първите трупове усети, че й прилошава, но положи усилия да се овладее и да се съсредоточи върху работата си. Не можеше да им помогне по никакъв начин, а и самите те бяха избрали планетата й за свое фатално полесражение. Скитниците искаха единствено да бъдат оставени на мира. Нима беше чак толкова много?
Заоглежда останките на един крайцер манта, като грижливо си отбеляза използваемите материали. Спешните екипи вече се бяха скачили с изкормения корпус на огромния дреднаут. Свързаха ектицистерните с техните цистерни за космическо гориво и започнаха да източват запасите до последната капка.
— Ако зевесетата наистина прибират горивото от товарните ни влекачи, няма причина да изпитваме вина за нелоялност — обади се един от инженерите.
— Съмнявам се някой от пострадалите да заслужава подобна участ, дори да са били пирати — отвърна разстроена Зет. — Повярвайте ми, знам, че не бива да изоставим всичко това на вятъра, но недейте да злорадствате. Помислете си колко скъпа цена платиха.
По каналите се възцари тягостна тишина. Дел Келъм я наруши:
— Дъщеря ми бръкна с пръст в раната. Не бива да злорадстваме, по дяволите! Дрогите са и наши врагове.
Докато по-многобройните спасителни екипи се занимаваха с големите кораби, Зет изтегли прихващача си встрани от основното струпване на отломки. Експлозиите и отчаяните спасителни маневри бяха разпръснали значителна част от тях в околното пространство, а тя не искаше да остави неогледано нито едно парченце сред пустошта.
Едва доловим зов за помощ я сепна. Пулсиращият автоматичен сигнал бе толкова слаб, че тя се увери в достоверността му едва когато го засили докрай. Протегна шарнирните крайници на прихващача и насочи илюминаторите.
Видя повредена едноместна спасителна капсула, изхвърлена от крайцер на ЗВС. Въпреки че системите й бяха напълно унищожени, Зет долови признаци на живот в нея. През изподраскания и деформиран отражателен корпус се процеждаше въздух. Човекът вътре нямаше да оцелее още дълго.
Тя изпрати съобщение на стандартната честота на ЗВС, макар да се съмняваше дали обитателят на капсулата е в състояние да го чуе.
— Готово, хванах те. Само се успокой. Ей сега ще те измъкнем.
Не чу отговор и се запита дали капсулата не разполага с енергия за поддържане на предавател. Може би оцелелият беше в безсъзнание или бе ранен.
Като маневрираше с мигновени включвания на двигателите, Зет се залепи за спасителната капсула и нагласи траекторията си така, че двата съда да са неподвижни един спрямо друг. Сграбчи капсулата с крайниците на прихващача. Машинката й бе малка и не беше предназначена за превозване на пътници, така че ако животоподдържащата система на оцелелия бе спаднала под допустимата долна граница, той нямаше да изкара достатъчно дълго, за да успее да го откара до най-близкото лечебно заведение.