Мечът на Шанара

Балинор пусна мъжа, потресен и онемял, и се загледа в светлината на далечния дворец — дома, в който се беше върнал с такива големи надежди. Напуснал беше Калахорн заради една непоносима свада между брат му и него, но напускането му само беше влошило още повече положението. Сега той трябваше да се изправи лице в лице с непредсказуемия Паланс при условия не по негов избор, да се изправи пред него и да го убеди по някакъв начин, че е извършил лудост, като е разпуснал крайно необходимия Граничен легион.

— Трябва веднага да отидем в двореца и да говориш с брат си — угриженият, припрян глас на Дейъл го откъсна от мислите му. Загледа се за миг в лицето на младия елф и изведнъж си спомни за младостта на собствения си брат. Толкова трудно щеше да бъде да вразуми Паланс.

— Да, прав си, разбира се — съгласи се той почти механично. — Трябва да отидем при него.

— Не, не трябва да ходите там! — Острият вик на Шийлън ги задържа — — Всички, които отидоха, не се върнаха вече. Носят се слухове, че брат ти те е обявил за предател — открил бил, че си се съюзил със злия Аланон, мрачния странник, който служел на черни сили. Говори се, че ще бъдеш затворен и осъден на смърт!

— Ама че нелепост! — възкликна високият човек от границата, — Аз не съм предател, и дори брат ми знае, че не съм. Колкото до Аланон, той е най-добрият приятел и съюзник, който Южната земя някога е имала. Може да не се разбираме с Паланс, но той никога не би тикнал в затвора собствения си брат. Той няма тази власт!

— Ако баща ти не е мъртъв, приятелю мой — обади се предпазливо Дюрън. — Трябва да бъдем благоразумни сега, преди да сме влезли в очертанията на двореца. Хендъл е убеден, че брат ти е под влиянието на мистика Стенмин и ако това наистина е така, тогава ти може би се намираш в много по — голяма опасност, отколкото предполагаш.

Балинор замълча, после кимна в съгласие. Набързо обясни на Шийлън за надвисналата над Калахорн заплаха от предстоящо нашествие на Северната земя, като наблегна на увереността си в жизнено важната роля на Граничния легион за отбраната на отечеството им. После сграбчи силно рамото на ветерана и се наклони към него:

— Ще чакаш четири часа, докато се върна аз или дойде мой личен пратеник. Ако през това време не се появя лично или не ти изпратя някаква вест, потърси лордовете Гинисън и Фандуик. Граничният легион трябва да бъде незабавно свикан под знамената! После отиди сред хората и настоявай да поискат от брат ми открит процес за каузата ни. Той не може да откаже. Освен това изпрати вест на запад и на изток до народите на елфите и на джуджетата, и им съобщи, че сме задържани, аз и братовчедите на Ивънтайн. Запомни ли всичко, което ти казах?

— Да, господарю мой. — воинът поклати енергично глава. — Ще изпълня всичко, което ми наредихте. Дано да имате късмет, принце на Калахорн.

Обърна се и отново изчезна в казармите, а разтревоженият и вбесен Балинор тръгна към града. Дюрън започна да убеждава шепнешком по-малкия си брат да остане извън стените на града н да изчака да види какво ще стане с Балинор и със самия него, но Дейъл упорито отказа. Дюрън знаеше, че е безсмислено да спори повече по въпроса и накрая се отказа. Стройният елф още не беше навършил двадесет години и животът едва започваше за нега Всички членове на малката група, които бяха тръгнали от Кълхейвън, изпитваха към Дейъл особена привързаност, една покровителствена обич, присъща на всички по-възрастни към по-младите им приятели. Дръзката му прямота и неподправеното му приятелство бяха редки качества във време, когато повечето хора живееха, обградени от подозрение и липса на доверие. Дюрън се страхуваше за него, защото той имаше най-много бъдеще пред себе си и най-малко години зад гърба си. Той гледаше мълчаливо брат ся на фона на горящите светлини на Тирзис в тъмнината пред тях.