Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Да — каза О’Донъл. — Искам вие двамата да работите заедно по този въпрос. Имаме много време и ще го използваме изцяло. — Той взе писмото и го прочете още веднъж, преди да го даде на Милър. След като двамата излязоха, той написа инструкциите за агента си в Лондон.
Следващата сутрин на летището Кули видя човека, с когото трябваше да се срещне, и влезе в кафенето. Беше дошъл рано като редовен пътник и си взе чаша кафе в очакване да обявят полета. Когато приключи с кафето, излезе навън. Човекът, който трябваше да се срещне с него, тъкмо влизаше. Двамата мъже се допряха на разминаване и съобщението беше предадено така ловко, както се учи във всяко шпионско училище по света.
— Той пътува доста — отбеляза Ашли. Детективите на Оуенс намериха за по-малко от час агента, уреждащ пътуванията на Кули, и получиха сведения за маршрутите му от последните три години. Други двама агенти събираха биографични данни за него. Работата беше строго рутинна. Оуенс и хората му имаха достатъчен опит, за да не се разпалват от тази нова нишка. Ентусиазмът много често пречеше на обективността. Колата му, паркирана на летище „Гатуик“, беше навъртяла доста километри за възрастта си и това се обясняваше с факта, че пътува много, за да купува книги. Толкова бяха данните, събрани през последните осемнадесет часа. Щяха търпеливо да чакат за още.
— Колко често пътува за Ирландия?
— Доста често, но върти бизнес с книги, написани на английски език, а ние сме двете страни в Европа, които говорят английски език, нали така? — Ашли също умееше да се контролира.
— Ходи ли до Америка? — попита Оуенс.
— Изглежда, пътува веднъж в годината. Предполагам, че посещава годишна изложба на книги. Мога да проверя това.
— Те също говорят английски език.
Ашли се усмихна:
— Шекспир не е живял или печатал книги там. Няма достатъчно архаични свидетелства за американска печатарска дейност, които да развълнуват човек като Кули. Може би купува наши книги, които са се оказали отвъд океана, но по-вероятно е да търси купувачи. Не, Ирландия пасва идеално с прикритието му — извинете ме, — ако това наистина е прикритие. Търговците на книги, от които аз купувам, също ходят там често…но не чак толкова — допълни той.
— Може би ще разберем някои неща от биографията му — отбеляза Оуенс.
— Да се надяваме. — Ашли търсеше светлинка в края, но виждаше само че тунелът продължава.
— Всичко е наред, Джек — каза Кати.
Райън кимна. Знаеше, че жена му е права. Сестрата стажантка грееше, когато им каза новината. Сали се оправяше бързо, както става при здравите деца. Процесът на възстановяване вече беше започнал.
И все пак имаше разлика между това, което знаеше мисълта, и това, което тревожеше сърцето. Този път Сали беше будна. Разбира се, не можеше да говори заради респираторната тръбичка в устата си, по звуците, които се опитваха да излязат през устата й, можеха да означават само едно: „Боли.“ Раните по тялото на детето му не изглеждаха по-малко ужасяващи, дори и да знаеше, че ще заздравеят. Ако не друго, то сега, когато тя от време на време беше в съзнание, нараняванията изглеждаха по-тежки. Постепенно болката щеше да изчезне, но малкото му момиченце я изпитваше сега. Кати може би се успокоява с мисълта, че само живите усещат болка, че това е положителен признак, независимо от неприятностите, които създаваше. Джек не можеше да се успокои. Стояха, докато тя отново заспа. Изведе жена си навън.
— Как си? — попита я той.
— По-добре. Можеш да ме заведеш у дома утре вечерта.
Джек поклати глава. Не беше се сещал за това. Помисли си, че беше постъпил глупаво. Беше решил, че Кати ще стои тук, при Сали.
— Без теб къщата е празна, мила — каза той след малко.
— Ще бъде празна без нея — отговори жена му и сълзите й отново потекоха. Тя зарови глава в рамото на мъжа си. — Толкова е малка…
— Да. — Джек се замисли за лицето на Сали, за двете сини очи, заобиколени от море от белези, за болката, която се четеше в тях, за страданието. — Тя ще се оправи, скъпа, и повече не искам да слушам глупости като „вината е моя“.
— Но тя е!
— Не, не е. Знаеш ли какъв късмет имам, че и двете сте живи. Днес гледах данните от ФБР. Ако не беше натиснала спирачката тогава, сега и двете щяхте да бъдете мъртви. — Предполагаше се, че това е изместило целта на Милър с няколко сантиметра. Специалистът по съдебна медицина каза, че най-малко два куршума са минали на косъм от главата на Сали. Джек можеше да затвори очи и да издекламира цялата информация дума по дума. — Ти спаси живота й, спаси и своя, защото си умна.