Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Убиецът отмести глава да види нещо. Джейсън натисна спусъка и кора от дървото, разхвърчала се от изстрела, напълни очите на десантчика. Той вдигна ръце към очите си и ги разтърка, за да възвърне зрението си.
— Изправи се! — заповяда Борн и като го хвана за врата, го поведе напред по същата пътека, която бе изминал при слизането в котловината. — Идваш с мен!
Още по-навътре в гората се разнесе тътен от бързи, почти сливащи се взривове. Шенг Чу Янг викаше истерично на хората си да тръгнат в две посоки, едните към дървото, откъдето дойдоха изстрелите, другите към мястото на детонациите. Гърмежите стихнаха. Борн внезапно дръпна пленника си, заповяда му да легне по корем в храстите и затисна с крак врата му. Клекна и опипа земята наоколо. Намери три по-големи камъка и ги хвърли последователно към дървото, около което войниците търсеха. И резултатът не закъсня.
— Nali!
— Shu ner!
— Lu! Caodi ner!
Те тръгнаха напред с оръжия, готови за стрелба. Неколцина се спуснаха в гъстата растителност отпред. Последната, четвърта канонада избухна внезапно. Независимо от разстоянието звукът беше още по-разтърсващ. Това беше последният етап, върхът, серията беше по-дълга от другите и много по-мощна.
Делта знаеше, че сега секундите са равни на часове, и се надяваше гората да му бъде приятел. Само след мигове хората щяха да открият кухите обвивки на фойерверките, пръснати по земята, и неговата тактика щеше да бъде разкрита. Щеше да последва всеобщ истеричен бяг към изхода на резервата.
— Тичай! — извика Борн, сграбчи убиеца за косата, изправи го и го блъсна напред. — И запомни, копеле, че няма трик, който ти да си научил, а аз да не съм усъвършенствал, ако щеш дори само заради разликата във възрастта ни! Направиш ли погрешно движение, получаваш две дупки от куршуми вместо очи! Тръгвай напред!
Докато бягаха през гората, Борн бръкна в джоба си и извади шепа патрони. Убиецът тичаше пред него, като разтриваше очи и бършеше кръвта от бузата си, а Джейсън извади целия пълнител от пистолета и го смени с нов, после вдигна предпазителя. Като чу познатия звук, десантчикът рязко се обърна, но късно, оръжието вече беше сглобено. Борн натисна спусъка и отнесе месестата част на лявото му ухо.
— Предупредих те — каза той, дишайки бързо, но равномерно. — Къде го искаш? Право в челото?
— Господи, оня касапин беше прав! — изкрещя британският десантчик, като се хвана за ухото. — Ти си побъркан!
— А ти си мъртъв, освен ако не тичаш по-бързо. По-бързо!
Те стигнаха до трупа на пазача, проснат на пътеката към долината.
— Тичай надясно! — нареди Джейсън.
— Къде, за Бога! Нищо не виждам!
— Има пътека. Ще усетиш. Движи се!
Щом излязоха на пътеката, покрита с чакъл, Джейсън заби цевта в гръбнака му и го принуди да тича още по-бързо. За момент Дейвид Уеб се завърна и Делта с благодарност го позна. Дейвид беше изключителен бегач.
След минути по небето просветля от прожекторите при входа. Порталът беше в края на полето. Той стреля между краката на десантчика.
— Казах ти да тичаш по-бързо! — каза той, като наложи контрол над гласа си, сякаш изтощителното бягане почти нямаше ефект върху него.
— Исусе, не мога! Дъх не ми е останал!
— Ами намери си дъх тогава!
Изведнъж зад тях се разнесоха викове на войници, на които фанатичният водач беше заповядал да се върнат при портала, да хванат и убият много опасния нападател. Хартиените остатъци от фойерверките явно бяха открити и радиовръзката с постройката при входа е била задействана, но оттам не е бил получен отговор.
— Майоре, ако имаш някакви идеи, забрави ги начаса! — изкрещя Борн.
— Майор? — каза десантчикът, едва успял да проговори от ужасната умора.
— Ти си отворена книга за мен и онова, което съм прочел, ме изпълва с отвращение! Гледаше как Д’Анжу умира като заклано куче. И се ухили, мръсен гад!