Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Носеше дънки, черна тениска и фланелена риза на черно-бяло
каре.
- Ще си взема нещата и можем да тръгваме.
- Супер. Ще те почакам тук.
Взех две бири от претъпкания бар и тръгнах към масата, на която седеше Хосе.
- Успя ли да намериш апартамента на Крисчън?
- Да. Не съм влизал вътре. Оставих снимките при сервизния асансьор. Взе ги някой си Тейлър. Мястото изглежда голяма работа.
- Да. Трябва да видиш какво е вътре.
- Нямам търпение. 8а1ис1, Ана. Сиатъл ти се отразява добре.
Изчервих се и се чукнахме с шишетата. Всъщност добре ми се
отразяваше Крисчън.
- 8а1ис1. Разкажи ми как мина изложбата.
Той засия и се зае да ми разправя надълго и широко. Не успял да продаде само три от снимките си - изплатил целия си студентски заем и дори му останали малко пари.
- И получих поръчка за няколко пейзажа от Портландското бюро по туризма. Супер, а? - гордо завърши Хосе.
- О, това е чудесно! Но няма ли да ти попречи на ученето?
- Ами... След като вас вече ви няма, плюс три от момчетата, с които често излизахме, ми остава повече време.
- И не си ангажиран с някоя секси мацка, така ли? Когато се видяхме предишния път, около теб се навъртаха половин дузина мадами.
- Не, Ана. Никоя от тях не е жена за мен - изперчи се той.
- А, естествено. Хосе Родригес - големият мачо! - Изкис-ках се.
- Ей, и аз си имам звездните мигове, Стийл. - Изглеждаше някак наранен. Скастрих се наум и се опитах да го успокоя.
- Разбира се, че имаш.
- Е, как е Грей? - попита Хосе с внезапно охладнял глас.
- Добре е. Добре сме.
- Та значи е сериозно, викаш?
- Да. Сериозно е.
- Не е ли прекалено стар за теб?
- О, Хосе. Знаеш ли какво казва майка ми — че съм родена възрастна.
Той кисело сви устни.
- Как е майка ти? - И с тези думи ние напуснахме опасната зона.
- Ана!
Обърнах се и видях Кейт и Итън. Тя изглеждаше великолепно: изрусяла от слънцето светлорижа коса, златист тен, сияйнобя-ла усмивка и адски стройна в бялата си фланелка и тесни бели джинси. Всички погледи бяха вперени в нея. Скочих от стола и я прегърнах. О, колко ми липсваше тази жена!
Кейт ме отблъсна от себе си и ме задържа на една ръка разстояние, за да ме огледа внимателно. Изчервих се под оценяващия й поглед.
- Отслабнала си. Много си отслабнала. И ми се струваш променена. Пораснала. Какво става? - майчински закудкудяка тя. -Роклята ти ми харесва. Добре ти стои.
- Откакто замина, се случиха страшно много неща. Ще ти разправям по-късно, когато останем сами. - Просто още не бях готова за инквизицията на Катрин Кавана.
Тя ме изгледа подозрително.
- Добре ли си?
- Да. - Усмихнах й се. Макар че щях да съм по-спокойна, ако знаех къде е Крисчън.
- Супер.
Обърнах се към брат й.
- Здрасти, Итън.
Той ме прегърна и Хосе му се намръщи.
- Как мина обядът с Мия? - попитах.
- Интересно - загадъчно отвърна Итън.
- Итън, познаваш ли Хосе?
- Срещали сме се веднъж - измърмори Хосе, преценявайки го с поглед, докато двамата се ръкуваха.
- Да, у Кейт във Ванкувър - каза Итън и му се усмихна любезно. - Хубаво, а сега кой иска нещо за пиене?
Отидох в тоалетната. Докато бях там, пратих есемес на Крисчън къде сме, в случай че иска да се присъедини към нас. Нямах пропуснати обаждания и имейли от него. Това не беше в негов стил.
- Какво става, Ана? - попита Хосе, когато се върнах на масата.
- Не мога да се свържа с Крисчън. Надявам се, че е добре.
- Разбира се, че е добре. Искаш ли още една бира?
- Да, благодаря.
Кейт се наведе към мен.
- Итън ми каза, че някакво побъркано бивше гадже влязло с пистолет в квартирата.
- Ами... да. - Извинително свих рамене. О, божичко, точно сега ли трябваше да говорим за това?
- Ана, какво се е случило, по дяволите? - Кейт внезапно млъкна и си погледна телефона.
- Здрасти, бебчо - каза, след като прие обаждането. „Бебчо!“ После се намръщи и се обърна към мен. - Елиът е... иска да говори с теб.
- Здравей, Ана. - Тихият глас на Елиът звучеше мрачно и изведнъж ме побиха тръпки.
- Какво има?
- Крисчън. Не се прибра от Портланд.
- Какво?! Какво искаш да кажеш?
- Хеликоптерът му е изчезнал.
- Чарли Танго ли? - прошепнах аз и дъхът ми секна. - Не!
Взирах се като хипнотизирана в яркооранжевите пламъци с кобалтовосини върхове, които танцуваха и се гънеха в камината в апартамента на Крисчън. И въпреки топлината, която се излъчваше от огъня, и наметнатото на раменете ми одеяло, умирах от студ. Студ, който проникваше до мозъка на костите ми.
Долавях спотаени гласове, много гласове. Ала те бяха фон, далечен брътвеж. Не чувах думите. Можех да се съсредоточа единствено върху тихото съскане на газ от огъня.