Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Не можем — въздъхна Сестрата, която стоеше до Юги. — Не можем да го разрушим.
Предводителят на Либера Драмач изруга, докато наблюдаваше как Различните хищници прорязват кървави просеки през бойците на Империята. При близките схватки изчадията имаха преимуществото на колосалната си физическа сила и разковничето на победата се криеше в това да бъдат държани на разстояние, докато мортирите и топовете покосяват редиците им. Мъжът се обърна към хълма, където стоеше Лусия, ала вече бе станало прекалено тъмно, за да може да я види.
„Какво ли чака?“, помисли си ядно той. Ако тези речни духове бяха най-доброто, което престолонаследничката можеше да стори, значи бяха обречени.
— Батареите — каза Зан. — Опитват се да се доберат до батареите.
Предводителят на Либера Драмач се огледа наоколо и видя, че главнокомандващият беше прав. Изчадията си пробиваха път към един от хълмовете, където артилерийската батарея обстрелваше Различните твари на другия бряг на реката. Част от оръдията бяха насочени към моста, защото Сестрите бяха разпространили вестта за саботираните експлозиви, ала всички снаряди в тази посока биваха прехващани от вещерите и цопваха обезвредени в реката.
Юги и Зан се спогледаха с каменни изражения.
— Не позволявай да завземат батареите — рече водачът на Либера Драмач. — Аз ще се заема с моста. Трябва да ги изтикаме на северния бряг.
Главнокомандващият кимна.
— Нека Оча и Шинту бъдат благосклонни към теб — рече и пришпори коня си, последван от телохранителя си. Юги чу бойния му вик и видя как войниците се стичат към него, за да препречат достъпа на Различните твари до батареите.
Юги погледна през рамо към Номору.
— Ще можеш ли да възпламениш експлозивите с изстрел? — попита той.
— Скрити са под моста. Освен това е тъмно — рече тя. — Няма да е лесно. — Тя се смъкна от седлото зад него. — Но ще се опитам.
— Не забравяй вещерите. Могат да спрат куршума.
— Ще бъдем готови — обеща Сестрата. — Могат да спират снаряди, но куршумите са много по-малки и по-бързи. Ще се погрижим да стигне до целта си.
Погледът му пробяга по белезите на лицето й.
— Ще ти дам знак със сигнална ракета — каза Юги и се потупа по колана, където висеше неголям цилиндричен предмет. — Не се колебай.
— Няма — усмихна се разузнавачката.
Двамата постояха мълчаливо един до друг. Имаше още нещо, което трябваше да се каже, но никой не посмя да го изрече. После предводителят на Либера Драмач пришпори коня си към онази част от войските, където се развяваше знамето на организацията.
Докато препускаше натам, мъжът долови мириса на пот, на щавена кожа, оръжейна смазка и кръв, ала въпреки всичко това не можеше да се отърси от усещането, че сънува. Обстоятелството, че миналата вечер не бе пушил от любимия си амаксов корен, както и появата на речните духове бяха обгърнали всичко в някаква призрачна мъгла. Сякаш всички участваха в някаква игра, в която залозите бяха разни дреболии, а не човешки животи. Юги не можеше да каже колко души щяха да умрат тази нощ, нито пък колко бяха загинали досега. И преди бе навестяван от това усещане за нереалност, но никога досега не бе ръководел толкова мащабна операция. Войната беше прекалено голяма лъжица за неговата уста и единствената му защита бе да не мисли за нея.
Юги се протегна и грабна знамето. Погледите на всички наоколо бяха приковани в него и надеждата грееше по лицата, облени от зеленикавото сияние. Струваше му се по-лесно да стори онова, което трябваше да направи, отколкото да продължи да мисли за него. Той вдигна меча си и изкрещя:
— Либера Драмач! Да си възвърнем моста!
Одобрителният рев, който нададоха бойците му, за малко да го оглуши. Сетивата му бяха изострени до краен предел, кръвта туптеше в слепоочията му, а мъглата бе изчезнала. Изведнъж всичко наоколо придоби кристална яснота. Вятърът фучеше около него, а краищата на завързаната на челото му кърпа плющяха около лицето му като вимпели.
— Напред!
Войниците се втурнаха към моста като опияняваща вълна, която го понесе на гребена си. Редиците пред тях се разтвориха, за да ги пропуснат, а мнозина от поддръжниците на Империята се присъединиха към тях. Последвалият сблъсък между Либера Драмач и Различните зверове бе титаничен.