Аз съм пилигрим

Това обаче означавало, че при най-силните отливи доста голяма част от стария град ще се появи от водата. Най-напред голямата мраморна платформа - някога под на величествена обществена сграда. И решил, че от нея става страхотен дансинг.

Два месеца по-късно, след като проучил графиките на приливите и с акваланг проверил дълбочините, с няколко приятели докарали на скалите горе генератори, спуснали кабели, за да направят светлинно шоу долу, закотвили отпред лодки с високоговорители. Направили вратички в оградата, спуснали стълби и въжета по скалите, така че клиентите да могат да слизат, и сложили на всяка врата по една горила, за да събира входните такси.

Хората плащали с удоволствие. Къде другаде по земята можело да се веселиш в океана на звездна светлина, да се друсаш сред антични руини и да танцуваш на лобното място на двайсет хиляди души?

Вечерта, когато видях това нещо, ежегодният купон беше огромен и още по-странен. Вече имаше десет лодки с високоговорители, закотвени в полукръга от скали, които ги защитаваха от вълнението. На най-голямата от тях, застанал на платформа подобна на ешафод, като цирк-майстор в някакъв футуристичен цирк, стоеше диджей, известен като Химическия Али. Момчета в скалите пускаха театрален дим и Вратата за никъде сякаш плуваше сред облак. След това пускаха лазери и стробоскопи.

В центъра на този вихър няколко души от охраната спуснаха стоманен трап от основата на скалите до появилата се малко преди това мраморна платформа с нейните четири счупени колони. Музиката се усили страховито, стана толкова силна, че да я пипнеш, и първите купонджии - предвождани от десетина модни откачалки - минаха по трапа и стъпиха на мрамора, по който от две хиляди години не беше ходил никой. Е, не чак от две хиляди - от партито предишната година.

При тази силна музика, кулите от светлини, лазерите, танцуващите силуети на площадката, дима, от който белееше всичко и Вратата за никъде увисваше ефимерна и мистериозна над водата, не беше трудно да повярваш, че ако някога мъртвите станат от гробовете, ще е в нощ като тази.

Е, един от живите мъртви се появи - макар и да не го знаеше още. Пристигна с една от десетките големи яхти, които се промушиха през мъглата и пуснаха котва до лодките с високоговорители.

Стрелците, наблюдателите и охраната на Дивизията бяха по местата си, готови.

След като слязоха от лодката си и я изпратиха да чака в тъмнината край брега, те сложиха невидимите слушалки в ушите си и наместиха микрофоните на реверите си, изчакаха тълпата да нарасне и да започне хаосът. А след като се увериха, че никой не ги е забелязал, се сляха с множеството, разделиха се и заеха предварително определените позиции.

Най-важната роля беше на трийсет и четири годишен чернокож тип, който беше един от най-забавните и умни хора на света. Както всички нас, когато се присъедини към групата, той прие друго име - нарече се Маккинли Уотърс, на Мъди Уотърс, великия блус певец от Делтата. Всеки, който познаваше Мак и бе чувал как пее „Миднайт Спешъл“, се чудеше защо си губи времето да работи за разузнаването.