Ловците

Юнг мълчеше. Отпи глътка скоч.

— Такива са те, аржентинците. Жалко — отбеляза Ордьонес. — Много обичат да прехвърлят вината си на друг. Как се казваше на английски? Търсят си изкупителна жертва.

— Имаше такова нещо.

— Сега аржентинското правителство разправя: „Защо да се срамуваме, че съпругата на дипломат бе отвлечена, а самият дипломат убит в страната ни? На бърза ръка пенсионирахме човека, който трябваше да предотврати тази издънка. Некомпетентността му струва работата“.

— Доста неприятно — съгласи се Юнг.

— Наистина неприятно. А когато се разнесе клюката, че полковник Мунц се е прострелял, докато си е чистил пистолета, много хора си казаха, че това е несполучлив опит да се самоубие, защото е засрамен заради собствената си некомпетентност.

— Значи се е прострелял, докато си е почиствал пистолета, така ли?

— Наистина ли нямаш представа за кого говоря?

Юнг не отговори.

— Как да разбирам мълчанието ти, Дейвид, и безизразното лице? Че познаваш полковник Мунц — или поне имаш представа кой е — или че не го познаваш и нямаш никаква представа кой е?

— Нека това да остане един от въпросите, на които Юнг не желае да отговори — отвърна агентът.

Инспекторът се усмихна.

— Мога само да ти кажа, Дейвид, че аз не бях от онези, които повярваха, че Мунц е некомпетентен и че се е опитал да се самоубие, докато си е чистил пистолета.

— Така ли?

— Нито за секунда. Виж, Дейвид, Алфредо Мунц ми е добър приятел — бих казал много добър приятел, на когото държа.

— Така ли?

— Запознахме се, защото бяхме колеги. Той управляваше ДРУ от своята страна на река Плата, а аз управлявах — все още управлявам — Вътрешен отдел на уругвайската Национална полиция. Името може и да е подвеждащо, но моят отдел върши в Уругвай онова, което ДРУ върши в Аржентина.

— Това не го знаех — отвърна агентът.

— Разбира се, че не го знаеш — закима Ордьонес. — Все пак ти си един от десетина, може би дори повече, агенти на ФБР във вашето посолство, които се занимават единствено и само с пране на пари, нали така?

— Щом казваш.

— Скоро след като двамата с Алфредо започнахме съвместната си работа, научихме — и то с огромно учудване — че и двамата сме честни ченгета. За съжаление, такива като нас не са много — нито в Аржентина, нито в Уругвай.

— Съжалявам, че е така.

— С течение на годините, докато двамата с Алфредо работехме над съвместни проекти за защита на общите ни интереси — например защита на видни личности…

— Защита на видни личности ли?

— Наши държавни дейци, дипломати, видни личности, дошли на посещение в страната, като например държавни глави. Вземи Фидел Кастро. Ти знаеше ли, че когато Фидел Кастро посещава Уругвай, той и по-високопоставените членове на антуража му отсядат в хотел „Белмонт Хаус“, съвсем наблизо?

— Май съм чувал нещо такова — отвърна Юнг.

— Например, когато Кастро посети Аржентина, Мунц отговаряше за охраната му, а когато идваше тук — отговарях аз. И в двата случая работехме заедно.