Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Паркира до тротоара и тъкмо се канеше да слезе, когато реши друго. Извади мобилния.
Джейк Торине се обади на второто позвъняване.
— В гнездото са. Хулио е отпред — докладва Юнг.
— Не забравяй да заредиш телефона — отвърна Торине. — Да не се налага утре да пращаме човек да ви издирва… поточно казано, днес.
— Вече ти казах, че ще го направя — сопна се Юнг и затвори.
Веднага осъзна грешката си. „По дяволите! Той е напълно прав. Това е много важна подробност, а аз дори не бях помислил да заредя мобилния.
В апартамента има две зареждачки. Едната може да се включи към запалка. Ще я взема, ще тръгна пеша и ще я дам на Артигас. След това ще заредя моя“.
Отвори доста непохватно вратата на беемвето, защото се наложи да действа с лявата ръка. След това понечи да заключи.
— Buenos noches, Senor Yung — чу глас зад себе си. — По-точно Buenos dias, нали така?
Юнг усети как се вледенява.
„Господи, косата на врата ми се накъдри. А винаги съм си казвал, че това е просто образно казано“.
— Ордьонес, изкарахте ми акъла! — въздъхна Юнг.
— Извинявайте — отвърна главен инспектор Хосе Ордьонес. Усмивката му издаваше, че е развеселен, вместо смутен.
Юнг го погледна злобно.
— Нали нямате намерение да ме разпитвате какво правя по улиците на Караско в този час? — продължи Ордьонес.
— Пет пари не давам какво правите — сопна се Юнг.
— Трябва да поговорим, сеньор Юнг.
— Хайде да оставим разговорите за някой друг път. Денят ми беше доста натоварен и ми се иска да си легна.
— Налага се — настоя инспекторът.
— А налага ли се да се крия зад дипломатическия си имунитет, за да се наспя?
— Тъкмо затова трябва да поговорим. Много ми се иска да не намесваме дипломатическия ви имунитет в тази твърде смрадлива какофония.
„Мама му стара! Ами сега какво?“
— Позволете ми да перифразирам молбата си — продължи Ордьонес. — Много ми се иска да поговорим. Имате думата ми, че разговорът ще бъде неофициален. От вас се иска само да ме изслушате. Не е нужно да казвате каквото и да било, освен, разбира се, ако не пожелаете.
Юнг го погледна, но не отговори.
— Какво губите, сеньор Юнг? — убеждаваше го Ордьонес. — Ще отнема само няколко минутки от времето ви. Можете да ме почерпите една малка чашка уиски.
— Добре — примири се Юнг. — Да се качим в апартамента ми. И да се разберем отсега. Щом ви кажа, че искам да си лягам, си тръгвате и ме оставяте да се наспя.
— Голям сте симпатяга, сеньор Юнг.
— Страшен апартамент — отбеляза Ордьонес, когато Юнг запали лампите в хола.
— Благодаря. Какво уиски предпочитате?
— Скоч, ако имате — отвърна Ордьонес. — Преди да седнем, какво ще кажете да ви оправя превръзката?
Юнг погледна ранената ръка. Превръзката бе напоена с кръв и много мръсна.
„Това пък откъде се взе? Нямаше го последния път, когато проверих. Сигурно съм я омърлял, докато лазех под беемвето на ферибота“.
— Извини ме, че се меся, но трябва да се смени — настоя Ордьонес.
— Имам бинт и марля в банята — отвърна Юнг и с малко закъснение добави: — Благодаря.
Ордьонес свали превръзката бавно и много внимателно, след това огледа засъхналата кръв.
— Извадили сте късмет — отбеляза той. — Няколко милиметра встрани и щяхте да имате сериозен проблем.
— Изпратих кутия бонбони на вашия човек с пушката — отвърна Юнг.
Ордьонес се разсмя.
— Вече си поговорих с него. Намеренията му са били благородни. Опитвал се е да ви спаси живота.
Инспекторът почистваше раната с дезинфектант, а Юнг се опитваше да не се дърпа и свива от болка.
— Случайно да знаете добър автомонтьор? „Блейзърът“ ми е станал на решето.
„Защо, по дяволите, го казах?“
— Че то е било като минно поле — отвърна Ордьонес. — Между другото, познавам. Ще ви дам адреса и ще му се обадя да му кажа, че сте ми приятел.
— Благодаря.
— Така вече е по-добре — заяви инспекторът три минути по-късно, когато пусна ръката на Юнг. — Сега можем да пийнем уискито, което бяхте така любезен да ми предложите.
— Благодаря, господин главен инспектор.
— За мен беше истинско удоволствие да ви помогна. Моля ви, наричайте ме Хосе.
Юнг се усмихна и го подкани да излезе от банята.
— Какво ще пиеш? — попита той и посочи бутилките на бара.
— „Феймъс Граус“, ако обичаш.
Юнг му подаде чашата и попита дали иска лед.
Ордьонес кимна.
— Да, ако обичаш.