Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Юнг свърши тъкмо навреме и бе застанал на първото стъпало, когато семейство Мунц заслиза.
Той ги поведе към колата и се бе настанил на предната седалка, когато се появи Артигас.
Фериботът се канеше да акостира.
Минута-две по-късно колите бяха готови да потеглят. Необходимата гранична проверка бе извършена в Буенос Айрес. На едно гише на терминала там, аржентинците прекарваха паспортите и личните карти през компютърен радар, след това ги подаваха на уругвайските си колеги, седнали на съседното гише. Паспортите и личните карти се проверяваха от уругвайски компютърен четец, след това ги връщаха на пътниците, които, макар да бяха все още на територията на Буенос Айрес, се водеха в границите на Република Уругвай.
Въпреки това уругвайски митничари чакаха колите на излизане от ферибота.
Артигас свали прозореца и протегна дипломатическа карта, много подобна на шофьорска книжка.
Митничарят я погледна, надникна в колата и каза:
— Добре дошли в Уругвай, сеньор Артигас.
— Благодаря — отвърна Артигас.
— Diplomaticos Norteamericanos — обърна се митничарят към колегите си. Те отдадоха чест, докато беемвето минаваше.
— Добре дошли в Уругвай, senora и senoritas — обърна се към пътничките Юнг.
— Gracias — благодари развълнуваната сеньора Мунц.
В края на пристанището Артигас зави надясно и се отправи към Караско.
Юнг извади мобилния и набра номера на Кастило.
След първото позвъняване агентът чу:
— Hola?
— Пилигримите пристигнаха — заяви той.
— Какво? — попита непознат глас на английски.
— Кой е? — повиши глас Юнг.
— Юнг, ти ли си? — попита гласът.
— Да.
— Торине е. Какво става?
— Къде е шефът?
— Смачка се окончателно. Заспа веднага след вечеря. Всичко наред ли е, или да го будя?
— Никакъв проблем. В момента пътуваме към летището, за да се прехвърлим в колата на Артигас, след това потегляме за „Белмонт Хаус“. В гнездото ще дежурим на смени.
— Как е батерията на мобилния ти?
— Ще го заредя… — след това се поправи. — Зареден е.
— Ще се чуем — заяви Торине и затвори.
Артигас спря беемвето на паркинга на летището и слезе. Юнг отвори вратата, обиколи автомобила и седна зад волана.
Артигас се настани зад волана на крайслер „РТ Круизър“ и две минути по-късно потегли. Изчака Юнг да излезе на заден, след това го последва на дискретно разстояние по пътя към Караско.
ПЕТ
Хотел „Белмонт Хаус“
„Авенида Ри В Ера“ 7512
Караско, Монтевидео, Уругвай
02:25, 9 Август 2005
Апартаментът на Юнг на „Авенида Бернардо Баран“ в Караско бе на две пресечки от малък петзвезден луксозен хотел.
Когато минаваха покрай него, Юнг си спомни гърмежите на пушката помпа на ченгето и дупките, които бяха останали по „Блейзъра“.
„Какво ли ще стане с «Блейзъра», когато се върна в Щатите с ковчега на Лоримър? Тук няма да се върна, поне няма да е за постоянно. Следователно трябва да се отърва от колата. Как, по дяволите, да я продам с десет дупки? Как ще успея да я оправя, ако не съм в страната? Господи, ама какво ми става? Би трябвало да мисля за семейство Мунц, а не да се тръшкам за проклетия «Блейзър»!“
Юнг зави по алеята пред хотела „Белмонт Хаус“, а Артигас паркира до тротоара и изключи фаровете.
Портиер и носач се появиха незнайно откъде и застанаха до беемвето. Сеньора Мунц и дъщерите ѝ, доста сънени, слязоха и се отправиха към входа.
Юнг се обърна, за да види къде е Артигас.
„Ако ченгетата го видят, ще започнат да любопитстват, но заради дипломатическите номера не могат да го попитат какво прави.
Сигурно ще решат, че чака някой приятел, който е в хотела и се кани да си тръгва след среща с любовницата“.
Юнг влезе в хотела тъкмо когато сеньора Мунц се регистрираше. Рецепционистът очевидно я познаваше.
„Още по-добре. Така никой няма да пита защо пристига посред нощ“.
— Ако това е всичко, дами, ви оставям. Ще се видим утре сутринта. Знаете как да се свържете с мен.
— Много ви благодаря — отвърна сеньора Мунц. — Много сте мил.
Юнг се усмихна на момичетата и излезе от хотела. Качи се в беемвето и подкара към апартамента си.
„Дистанционното не е в мен и не мога да отворя проклетата врата на гаража. Налага се да оставя колата на улицата“.