Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Какво е това нападение на моста? — попита Сиено.
— Нали си бил в Будапеща, Пол? — попита Кастило. — Ориентираш се за кое място говорим, нали? Гадовете се опитали да отвлекат Ерик на „Моста на свободата“…
— „Франц Йосиф“, Карлхен — прекъсна го подразнен Кочиан.
— … и когато Шандор им попречил, простреляли Ерик — довърши изречението си Кастило. След това се обърна към Тор. — Продължавай, Шандор.
— Подозирах, че някогашното Щази стои зад нападението на господин Кочиан. Онзи, когото Макс нахапа и хванахме, каза, че бил от Дрезден. Нападението бе професионално изпълнено. Доказателството бе нападението над теб.
— Какво доказателство?
— Свалихме отпечатъци от двамата, които ти застреля — продължи Тор. — Не съвпаднаха с отпечатъците на бившия контингент на Унгарската държавна сигурност. Освен това и двамата имаха гароти. Само унгарците и бившите източногерманци използваха гароти. Тъй като не бяха унгарци, остават само бившите възпитаници на Щази. А кой ги дирижира? ФСБ.
Кастило понечи да каже нещо, но се разнесе мелодията от звънеца.
Сиено стана и приближи до домофона.
— Si, por favor — рече той, върна слушалката на мястото ѝ и се обърна към останалите:
— Във фоайето чака друго симпатично италианче. Твърди, че ни носи вечеря. Помолих портиера да го пусне.
ТРИ
Всички бяха насядали около масата в трапезарията на Сиено, готови да се нахвърлят върху храната от „Рио Алба“. Когато Джон Дейвидсън, който режеше огромните bife lomo с нещо като огромна кама, усети погледа на Сиено, вдигна очи и отбеляза:
— Страшен нож, Пол.
— Това е нож на гаучо — уточни той. — Купих го, за да го закача на стената на вилата, която ще си купя, след като се пенсионирам. След това започнах да го използвам.
— Ти евреин ли си, Дейвидсън? — полюбопитства Сантини.
Дейвидсън го погледна с любопитство.
— Да, защо?
— Значи ще ти се стори безкрайно интересно, че тук има четирийсет хиляди евреи каубои — гаучоси.
Той спря да реже.
— Майтапиш ли се?
— Не, разбира се. Повечето са от Източна Европа. Когато слезли от кораба през 1890 година, в Аржентина се търсели каубои, затова ги пратили в пампасите. Носят ботуши и торбести панталони, ножовете им са затъкнати в коланите на гърба, но когато свалят каубойските шапки, отдолу носят ярмулка18.
— Това трябва да се види.
— Хайде, Джон, режи — нареди Кастило. — Някои от нас са гладни.
Дейвидсън се поклони подигравателно.
— Искрено моля подполковника за извинение, моля, простете, господине.
Мобилният на Кастило започна да вибрира.
— Hola?
— Поздравления — чу гласа на Алекс Дарби, — вече си горд наемател на десетстайна вила в „Майерлинг“. Току-що си тръгнаха. Най-сетне.
— Сузана Сиено и Брадли отидоха в търговския център в Пилар, за да купят чаршафи, одеяла и храна.
— И крушки — добави Сиено. — Не забравяй за крушките.
— И крушки — повтори Кастило.
— Казах на моята прислужница да донесе крушки и храна. Дори не се сетих за чаршафи и одеяла.
— Смяташ да заведеш там прислужницата си?
— И дъщеря ѝ — добави Дарби. — Да не би да си мислиш, че ще се почисти от само себе си?
Кастило се сети кой е Дарби и се въздържа да попита дали е разумно. Вместо това попита:
— Можеш ли да ѝ звъннеш на мобилния и да ѝ кажеш да занесе всичко в къщата?
— Разбира се, ще позвъня на портала, за да им кажа да ги очакват. Няма да е зле да я оставя там през нощта, Чарли, за да оправи всичко. Ако предпочиташ, мога и да остана с нея.
— Няма нужда. Трябваш ми тук, за да се възползвам от ума ти. Ако побързаш, може и да остане някоя мъничка пържолка от „Рио Алба“.
— Напомни на Пол, че няма начин да се угоди на гладен шеф — заяви Дарби и затвори.
Преди да остави апарата, той започна отново да вибрира.
— Hola?
— На път към терминала са — докладва Юнг. — Сигурен съм, че не срещнаха познати.
— Добре. Там ги очакват. Кажи ми, когато пристигнат.
— Дадено. — Юнг затвори.
Кастило предаде разговора на Мунц, който кимна, но не каза и дума.
— Пол, Сузана ще остане там през нощта — продължи Кастило.
Сиено кимна.
— И аз щях да ти предложа същото — отвърна той.
Дейвидсън подаде чиния на Кастило. Вътре имаше дебело парче филе миньон, розово в средата, резени домат и купчина papas Provenzal.
— Това не е изтънчената кухня, на която се наслаждавахме в Афганистан, Чарли, но с виното ще стане почти годна за ядене.
Тъкмо видяха на мониторите как Алекс Дарби паркира в подземния гараж, когато Юнг се обади да докладва, че всички са пристигнали безпроблемно на терминала, имат билети и скоро ще се качат на ферибота.
18
Ярмулка (иврит) — кръгло мъжко кепе, покриващо само темето — (Б.пр.)