Илиада [bg]

син на Еака, Пелей! А Еак произхожда от Зевса. Както е Зевс по-могъщ от реките, потекли в морето, тъй е по-силен родът на Кронида от речните рожби. [190] Днес е до тебе велика река, но едва ли ще може да ти помогне, че няма тя право със Зевс да воюва. С него не дръзва и мощният цар Ахелой259 да се мери: нито дори Океанът безкраен, течащ надълбоко, [195] а пък от него се пълнят реките и всички морета, всичките извори бистри и всичките кладенци хладни. Ала и той се бои от страхотния мълниен трясък, дело на Зевса всесилен, когато гърми от небето.» Медното копие в миг от брега канарист той издърпа: Астеропея, когото бе вече погубил, остави [200] проснат на речния пясък и черни вълни го заляха. Алчни змиорки и риби нападнаха мъртвото тяло, бялата бъбречна лой му гризяха и гълтаха стръвно. После Ахил се отправи против конеборци пеонци. [205] В настръх те бягаха вече към Ксант със въртопите буйни, щом като бяха видели най-храбрия воин погинал в лютата битка, сломен от замаха на меча Ахилов. Там Еакид умъртви Терсилоха, Мидона и Мнеса, Трасия и Астипила, и Ения, и Офелеста. [210] Щеше и още пеонци Ахил бързоног да избие, ако не бе разярена реката дълбоковъртопна. С образ на мъж тя му викна от водовъртежа разпенен: «Ти надминаваш по сила и дързост мъжете, Ахиле, винаги теб защищават във бой боговете безсмъртни. [215] Ако Кронид ти е дал да погубиш напълно троянци, ти ги изкарай от мен и свирепствувай само в полето. Моите бистри вълни са задръстени с трупове много, вече не мога да вливам води във морето свещено: пътя ми мъртви заприщват, а ти непрестанно убиваш. Спри се най-сетне, водачо народен! Обхваща ме ужас!» [220] А бързоногият син на Пелея му в отговор рече: «Хранен от Зевса Скамандре, ще стане тъй, както нареждаш! Няма обаче да спра да изтребвам надменни троянци, в Троя преди да ги втикна и Хектора в бой да изпитам, [225] мене ли той ще убие безмилостно или аз него.» Каза и с ярост нападна троянци, подобен на демон. Към Аполон се обърна реката дълбоковъртопна: «Сребърнолъки потомче на Зевса, съвета Кронидов ти не изпълни нарочно, а той заповяда най-строго [230] сам при троянци да бъдеш и в бой да ги браниш, догдето късната вечер не падне и мрак не покрие земята.» Копиеборецът славен Ахил от брега всред реката скочи стремглаво, а тя се надигна, с вълни забушува, грохотно в миг заклокочи и трупове много повлече, плътно натрупани в нея, избити от вожда Ахила. [235] Тя на брега ги изхвърли, подобно на бик разбучана, живите грижно запази във свойто корито красиво, скривайки всички припряно в дълбоки, големи подмоли. Страшна вълна разкипяна настигна Ахила Пелеев; [240] падайки, бурната струя се блъсна във щита му с грохот; вече не можеше никак той прав на нозе да остане. Вкопчи се в миг със ръцете за бряст разклонен и огромен: той се из корен изтръгна и срина брега непристъпен; с гъстите клони задръсти водите, препречи реката, цял се събори във нея. Ахил от въртопа излезе, [245] в уплах се втурна да бяга в полето с нозете си бързи. Богът велик се не спря, а след него се впусна настръхнал, целият черен, дано да отблъсне Ахила божествен вън от борбата и сам да закриля троянци от гибел. Скочи синът на Пелея на хвърлей със копие дълго, [250] с устрем на черен орел, поднебесен ловец ненадминат, който се смята най-бърз и най-мощен от всичките птици. Нему подобен, Ахил полетя, а медта на гръдта му грозно ехтеше. Той бягаше вихром встрани от реката, тя по петите го гонеше бясно с гръмливо бучене. [255] Както човек напоява овощни и злачни градини, път за водата проправя от извор студен, тъмноструен, вадата чисти усърдно с лопата от всякакви пречки, пясък и камъни дребни се валят по нейното дъно, [260] а пък водата бълбука и руква по стръмния улей, в миг изпреварва човека, забързан напред да я води, тъй и вълните стихийни настигаха често Ахила, нищо, че бе вихроног: боговете от нас са по-силни. Колкото пъти Ахил бързоног и божествен понечи [265] срещу водата да спре и да види дали го преследват всички безсмъртни, които живеят в небето безкрайно, толкова пъти вълна от реката, родена от Зевса, удряше право в гърба му: той скачаше много високо, тъжен; реката го блъскаше с рев в коленете, [270] потекла бурно, отвличайки изпод нозете му мокрия пясък. С поглед към свода небесен синът на Пелея простена: «Татко Крониде! Как никой безсмъртен не идва на помощ клетия мен да спаси от реката! След туй нека страдам!