Кралят на петрола

Волф внимателно огледа чека, а после прочете съдържанието му на вожда. Както вече на няколко пъти досега, Нитзас-ини се загледа замислено в земята и след малко каза:

— Значи името ти е Гринли?

— Да.

— Как се казват двамата ти спътници?

— Ето този е Бътлър, а другият е Полър.

В този момент Волф понечи да върне чека на Краля на петрола, обаче вождът бързо го дръпна от ръката му, сгъна го, тъй както го носеше и Гринли, пъхна го под пояса си и продължи да говори, сякаш не бе направил нищо особено:

— Чувал съм за един бледолик на име Гринли, когото наричат Краля на петрола. Ти познаваш ли го?

— Това съм аз — отвърна Гринли.

— Освен това съм чувал и за друг бледолик на име Бътлър, който бил предводител на Търсачите. Познаваш ли този човек?

— Не.

— Да не е този тук!

— Не е.

— Къде се намира петролният извор, който си продал?

— Край Чели.

— Не е вярно, по бреговете на реката няма капка петрол.

— Прав си, исках да кажа недалеч от Чели.

— Къде?

— Край Глуми Уотър.

— И това не е вярно.

— О, вярно е!

— Не ми възразявай! Тук не е останала и педя земя, където да не е стъпвал кракът ми. По тези места няма никакъв петрол. Ти си мошеник!

— Гръм и мълния! — избухна Краля на петрола. — Нима трябва да…

— Мълчи! — прекъсна го вождът. — По лицата ви веднага разбрах, че не сте честни хора, и изпуших с вас калюмета само защото ме принудиха.

— Изглежда, търсиш повод, за да се отметнеш от думата си, а?

Големия гръм направи горд и пренебрежителен жест и след като по лицето му се плъзна неизказано презрителна усмивка, отговори:

— Заради хора като вас нито един истински мъж не би казал някога зад гърба ми, че не съм удържал на думата си.

— Тогава ни дай оръжия, муниции и месо и ни пусни да си вървим по пътя! И ми върни хартията! Защо я взе?

— Няма да я върна на теб, а на онзи, комуто принадлежи. Ти с измама си получил тези пари от бледоликия, купил от теб петролния извор, където няма никакъв петрол. Вълка сигурно знае какво трябва да направи.

Той измъкна чека от пояса си и с многозначителен жест го върна на Волф. Белият бързо го пъхна в джоба си.

— Чакай! — извика Гринли и очите му гневно заблестяха. — Този документ е мой!

— Добре — каза Волф и по лицето му се плъзна твърде доволна усмивка.

— Тогава ми го дай!

Няма — отговори му Волф със същата доволна усмивка.

Защо? Да не искаш да ме обереш?

— Не.

— Давай го тогава!

— Няма.

— В такъв случай си крадец и аз…

Но ето че Волф го прекъсна със съвсем друг тон:

— Мери си думите, мистър Гринли! Обидиш ли ме, с теб е свършено. Аз не съм крадец.

— Защо тогава задържаш чека, който е мой?

— Защото някои неща от разказа ти не са ми съвсем ясни и защото настояваш тъй бързо да си тръгнеш оттук. Хора, които с такава мъка едва са се отървали от пленничество и смърт, се нуждаят от почивка и грижи. И едното, и другото можете да получите тук, но вие искате да си вървите. Освен това всеки друг на ваше място би се присъединил към нас в похода ни срещу нихорасите, за да си отмъсти. А вие и туй не желаете. Гледате само да си тръгнете, и то колкото е възможно по-скоро. Естествено такова поведение навежда на мисълта, че по петите ви идват хора, от които ужасно много се страхувате.