Ладията на Харон

Стори му се, че измина цяла вечност, но всъщност всичко стана за по-малко от десет секунди. Хидравличните бутала повдигнаха лодката от палубата, но платформата се бе наклонила под твърде остър ъгъл. Дъното на лодката увисна на перилата. Крановете започнаха да размотават кабелите за спускане. Капсулата се поколеба за миг и после се насочи обратно към палубата. Мърсър и Аги щяха да останат на борда на потъващата «Омега». Той усети какво става, хвърли се към отсрещната страна на лодката и с тежестта си я наклони в противоположната посока.

Капсулата се плъзна над парапета, спусна се пет-шест метра, разтресе се, когато се освободи от кабелите, и после изведнъж падна във водите на залива Кук. Инерцията и тежестта я потопиха за миг под повърхността, но сетне бързо изскочи отгоре. Мърсър лежеше зашеметен на пода. Аги беше върху него, сложила глава на гърдите му, сякаш спеше. Налагаше се да стане, да откачи лодката от кабелите и да включи мотора, за да се отдалечат от обречената петролна платформа, но не можеше да помръдне. Искаше да остане там, където си беше, да държи в обятията си Аги, докато болката премине.

Последните котви най-после поддадоха и «Петромакс Омега» се заклати силно. Кулите на крановете и сигналният мостик рухнаха и се сгромолясаха във водата само на двайсетина метра от спасителната лодка. Съоръженията на производствения отсек се сринаха в дълго свлачище, последвани от безброй контейнери с химични препарати.

Платформата се залюля и започна да се разпада. Жилищният модул се откъсна и цялата трийсет хиляди тонна структура се изсипа в морето в катастрофична експлозия от вода и отломки, която изхвърли спасителната лодка на Мърсър и Аги до края на спускателния кабел. Но те все още бяха прикрепени към бързо потъващия отсек. Горните палуби се наклониха към водата, втората подпора се издигна, а после се откъсна и се сгромоляса отделно от платформата.

От пробитите резервоари потече дизелово гориво, което стигна до един от множеството бушуващи пожари, и се запали с буйни пламъци. Черният пушек се издигна високо в небето. От «Омега» се откъснаха още парчета. Платформата потъваше бавно и се съпротивляваше, сякаш беше живо същество, което съзнава, че се дави. Под обхванатите в огън води се разнесе експлозия.

Мърсър лежеше неподвижно и се грееше на топлината на парното. Дишането му се бе нормализирало. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не си спомняше какво. Все пак стана и отиде на кърмата, където бяха контролните уреди и моторът. Тъкмо включваше двигателя, когато си спомни, че не е откачил спасителната лодка от жилищния отсек.

Там, където «Омега» временно бе хвърлила котва, заливът Кук беше дълбок осемдесет метра, а кабелите, които я свързваха с лодката, бяха само четиридесет и пет. Мърсър хукна към командния пулт на крана и протегна ръка. В същия миг модулът потъна. Кабелите се опънаха и дръпнаха малката лодка към тъмното дъно.