Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Кръгът се стесняваше все повече и повече. Ктучик явно беше някъде в храма на Торак. Аз също очаквах да излезе така, но никога не вреди човек да се подсигури.
Храмът беше безлюден. Дори гролимите трябва да спят от време на време, а вече бе почти полунощ. Ала Ктучик не спеше. Долових съзнанието му още щом прекрачих прага на храма. Това значително облекчи задачата ми. Плъзнах се по задната стена на балкона, който е задължителна част от всеки по-голям гролимски храм, и накрая открих нужната врата. Тя, естествено, се оказа заключена. Можех да я отключа с една единствена мисъл, но същата тази мисъл най-вероятно щеше да привлече вниманието на Ктучик. Добре, че мургоските ключалки не са нищо особено, та успях да се справя и по обикновения начин. Може и да не съм чак толкова добър крадец, колкото е Силк, но не ми липсва известен опит и в тази област.
Зад вратата започваше стълбище, което водеше надолу, и аз тръгнах по него, като внимавах да не вдигам излишен шум. В края на стълбището ме очакваше нова, боядисана в черно врата, която — странно — не беше охранявана. Мисля, че това мое посещение все пак убеди Ктучик никога повече да не оставя вратата към покоите си без стражи. Справих се и с тази ключалка и влязох вътре.
Усещането за присъствието на Ктучик идваше някъде отгоре, затова дори не си направих труда да огледам долната част от неговата куличка. Не може да не ви е направило впечатление колко сходно работят умовете ни за някои неща. Ктучик също бе избрал кула, макар и прилепена до отвесна скала, за свое обиталище.
Качих се по стълбите. Подминах второто ниво и тръгнах направо към върха. Вратата там не беше заключена и зад нея долавях съвсем ясно присъствието на домакина. Изглежда четеше нещо и не беше нащрек.
Поех дълбоко въздух и отворих вратата.
Съсухрен гролим с бяла брада седеше на масата близо до един от заоблените прозорци и четеше някакъв свитък на светлината на самотна лампа. Онзи мург, който бях видял при пролома — май че Агга му беше името — бе описал Ктучик като човек, който трябва да е мъртъв поне от седмица. Мисля, че имаше право. Никога не съм виждал някой, който да изглежда толкова мъртвешки, колкото Ктучик.
— Какво? — тросна се той, пускайки свитъка и рипвайки на крака. — Кой ти позволи да влезеш тук?
— Късно е, Ктучик — казах аз. — Не ми се искаше да будя никого и затова сам се пуснах.
— Ти! — Хлътналите му очи избълваха мълнии.
— Само без глупави номера — предупредих го аз. — Минах просто да те навестя. Ако бях намислил нещо друго, досега да си мъртъв.
Огледах се наокло. Неговата кула не беше разхвърляна чак колкото моята, но пък той се беше нанесъл сравнително скоро. За да сътвориш един истински, неподправен безпорядък са нужни векове.
— Как, по дяволите, ти хрумна да отвориш магазин на такова противно място? — попитах аз.
— Мен ме устройва — отвърна ми той кратко, опитвайки отчаяно да си възвърне самообладанието. После седна и нави бавно свитъка. — Ти май винаги успяваш да се появиш там, където най-малко те очакват, а, Белгарат?
— Имам тази дарба. Да не прекъснах нещо важно? Ако искаш, мога да намина някой друг път.
— Мисля, че бих могъл да ти отделя малко време.
— Чудесно.
Затворих вратата след себе си, отидох до масата и се настаних на един стол точно срещу него.
— Мисля, че трябва да си побъбрим с теб, Ктучик, след като вече живеем толкова близко един до друг.
— Дошъл си да кажеш „здрасти“ на новия съсед, а? — Мисълта явно му се стори забавна.
— Не съвсем. Мислех, че просто се налага да уточним няколко малки правилца. Не бих искал да направиш някоя грешка от привързване.
— Аз не правя грешки, Белгарат.
— Не думай?! Мога да се сетя поне за една дузина грешки, които вече си направил. Доколкото си спомням, кариерата ти в Ктол Мишрак не завърши особено бляскаво.
— Знаеш, че онова, което се случи в Ктол Мишрак, беше предрешено още преди вие да се появите там — тросна ми се той. — Ако Зедар си беше свършил работата като хората, ти с твоите алорни въобще нямаше да стигнеш толкова далече.
— Понякога не е много мъдро да се разчита на Зедар. Но така или иначе, това е вече минало. Не съм дошъл, за да си хортуваме за доброто старо време. Дойдох, за да ти дам един съвет. Не отпускай много каишката на твоите мурги. Още е твърде рано за нещо по-сериозно от ваша страна и двамата чудесно знаем това. Много неща могат да се случат, преди да се заемем с истински важните дела. Не искам мургите да припарват дори в Западните кралства. Те вече са почнали да дразнят алорните.