Гневът на хидрогите

Шест часа след това наплашените скитници се заизмъкваха от скалните си скривалища из пръстените.

— Време е да си оправим живота, по дяволите — обади се Дел Келъм по оцелялата комуникационна мрежа. Аз, разбира се, скърбя за всички загинали бойци на ЗВС-то, но да видим дали можем да посъберем нещо от целия този боклук. Той вече не е притрябвал на никого.

Зет привърза черната си коса и се пъхна в топлата туника. Грабна от едно чекмедже защитен костюм и се качи на един от прихващачите. Заедно с баща си се понесоха към останките сред бойното поле наред с другите тръгнали да събират отпадъци кораби. Десетки малки съдове изскочиха от скривалищата си, нетърпеливи да се хванат отново на работа.

Зет се бе настанила удобно в прихващача и управляваше шарнирните му крайници така ловко, сякаш бяха собствените й пръсти. Да маневрира с машината за нея бе станало втора природа. Двамата с баща й се понесоха в различни посоки да търсят съкровища сред останките.

Разбитите бойни кораби на ЗВС бяха осеяли пространството — богата реколта за гладните за суровина цигани. Разпокъсани облаци замръзнала атмосфера се носеха като пухчета. Един изкормен дреднаут се рееше без посока. Херметическите люкове на огромния кораб може би бяха запазили някои от секциите му, спасявайки незначителна част от екипажа, но не беше невероятно залповете на хидрогите да са унищожили всички животоспасяващи системи. Някои спасителни капсули бяха успели да се изхвърлят от пострадалите съдове, вероятно за да бъдат прихванати от оттеглящите се бойни кораби на ЗВС, но явно бяха изоставени при паническото бягство.

Зет хапеше устни. Изпитваше угризения на съвестта заради пословичната предпазливост и потайност на скитниците. Ако тя и останалите, които се криеха из пръстените на Оскивъл, се бяха притекли на помощ навреме, можеха да спасят някои от пострадалите. Сега по всяка вероятност бе станало прекалено късно.

Тя включи частния канал на баща си.

— Не мислиш ли, че зевесетата може да се върнат, за да изтеглят повредените си кораби, татко? Или поне да приберат мъртъвците?

— Ужасно са уплашени, сладка моя. Не се надявам да ги видя скоро отново тук. А ако се върнат, ще си помислят, че дрогите са изтеглили увредените кораби в облаците или са ги унищожили.

Зет се учуди, че земните военни така лесно биха изоставили загиналите си другари. Но битката с хидрогите не беше обичайна бойна операция. Разгромените хора едва бяха спасили кожите си. Ако се бяха забавили да съберат мъртвите, нито един от тях нямаше да се спаси.

Зет си спомни колко много скитници загинаха, когато небесните им мини бяха атакувани и разрушени от хидрогите. Майка й и малкият й брат бяха загинали много отдавна при нещастен случай. Макар тогава да беше само на осем годинки, тя помнеше погребението: как увиха всичките трийсет трупа в избродирано сукно и след това ги изстреляха в извънеклиптична траектория, за да се реят завинаги като истински скитници, водени от капризите на гравитацията по посоките на своите Пътеводни звезди.