Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Джак си помисли, че той явно крои нещо и след като му отнемаше толкова време, значи сигурно е нещо голямо. Бе време да разбере какво е:
— Е, Сергей Николаич, май разбирам загрижеността ви, обаче няма много неща, които мога да…
Головко го отряза с една-единствена дума:
— БОДИЛ.
— Старата мрежа на Лялин. Е?
— Наскоро сте я активизирали отново. — Той забеляза, че Райън прояви достатъчно благоприличие и примигна от изненада. Умен и сериозен мъж, ала това не го правеше добър таен агент. Просто емоциите му бяха твърде прозрачни. Сергей си помисли, че може би трябва да прочете някоя книга за Ирландия, за да разбере по-добре играча на античния кожен стол. Райън си имаше предимства и слабости, които той не проумяваше напълно.
— Какво ви наведе на тази мисъл? — попита американецът възможно най-невинно, но знаеше, че пак е реагирал, подмамен от този хитър, стар професионалист. Видя, че Головко се усмихва на неудобното му положение, и се зачуди дали либерализирането на тази държава е позволила на хората да развият по-добро чувство за хумор. Преди Головко просто би гледал безизразно.
— Джак, ние сме професионалисти, нали? Просто зная, а откъде, си е моя работа.
— Не зная какви козове държиш, приятелю, ала преди да продължиш, трябва да решим дали играта е приятелска, или не.
— Както си научил, истинската японска контраразузнавателна служба е Следственият отдел за обществена безопасност към тяхното Министерство на правосъдието. — Обяснението беше съвсем ясно и вероятно вярно. То също определи условията на разговора. Играта бе приятелска. Головко току-що разкри една своя тайна, макар и не изненадваща.
Човек трябваше да се възхити на руснаците. Експертизата им в областта на шпионажа беше от световна класа. „Не“ — поправи се Райън. Те определяха класата. Какъв по-добър начин да разположиш агенти в чужда страна от този първо да установиш мрежа в нейното контраразузнаване? Все още оставаше подозрението, че в действителност те са контролирали МИ-5, британските тайни служби, в продължение на години, а дълбокото им проникване в отдела на ЦРУ за вътрешна сигурност все още смущаваше Америка.
— Изиграй хода си — рече Райън. „Проверка на картите…“
— Имате двама тайни агенти в Япония, представящи се за руски журналисти. Активизират наново мрежата. Те са много добри и предпазливи, но един от контактите им е разкрит от отдела за обществена безопасност. Може да се случи на всеки — призна честно Головко. Джак забеляза, че дори не злорадстваше. Да, бе прекалено голям професионалист за такова нещо, а и играта беше сравнително приятелска по всякакви критерии. Другата страна на монетата не можеше да е по-ясна: с един прост жест Сергей бе в състояние да съсипе Кларк и Чавес и да създаде поредния международен инцидент между две страни, които имаха достатъчно проблеми за оправяне. Ето защо Головко не злорадстваше. Нямаше нужда.
Райън кимна.
— Добре, приятел, току-що фалирах. Казвай какво искаш.
— Бихме искали да разберем защо Япония ни лъже и всичко, което според госпожа Фоли може да представлява интерес за нас. В замяна можем да защитаваме мрежата. — „Засега“ — не добави той.
— Много ли знаят? — попита Райън, докато обмисляше предложението. Головко предлагаше Русия да прикрива американска разузнавателна операция. Това беше нещо ново, съвсем безпрецедентно. Те ценяха много информацията, която можеше да се получи. „Адски много — помисли си Джак. — Защо?“
— Достатъчно, за да бъдат изпъдени от страната, не повече. — Головко отвори едно чекмедже и му подаде някакъв лист. — Това е всичко, което госпожа Фоли трябва да знае.
Джак го прочете и го прибра в джоба си.
— Родината ми няма никакво желание да възниква какъвто и да е конфликт между Русия и Япония.
— Значи се споразумяхме?
— Да, Сергей. Ще препоръчам предложението ти да бъде одобрено.
— Както винаги, Иван Еметович, бе удоволствие да работя с вас.
— Защо не я активизирахте сами? — поинтересува се Райън, като се чудеше доколко го бяха метнали този ден.
— Лялин криеше информацията. Хитро от негова страна. Нямахме достатъчно време, за да го… убедим. Точно така, да го убедим да ни я предаде, преди ние да ви предадем него.
„Колко добре подбрана фраза — помисли си Джак. Да го убедят.“ Е, Головко се бе появил по време на старата система. Беше прекалено да се очаква, че е скъсал напълно с нея. Джак успя да се ухили широко.
— Знаеш ли, бяхте страхотни врагове. — С клинично безчувствен поглед той си помисли, че след това единствено предложение на Головко сега вероятно ще бъде поставено началото на нещо друго. По дяволите, колко по-откачен щеше да стане този свят?