Превъзходството на Борн

— Истината — отвърна Шенг. — Това е всичко, от което имаш нужда.

— Но моят бивш ученик каза, че ще излъжа, както ти така усърдно лъга цяла вечер. — Д’Анжу спря и повтори казаното на мандарин. — Liao jie? — обърна се той към наблюдателите с въпроса дали разбират.

— Стига вече!

— Наистина се повтаряш. Трябва да се контролираш и да се откажеш от този досаден навик.

— Търпението ми се изчерпва. Къде е онзи кретен?

— В твоя случай търпението е не само добродетел, но и необходимост.

— Престани! — извика убиецът и изскочи напред. — Той ви будалка! Той си играе с вас! Познавам го!

— Но защо?

— Не знам — каза английският десантчик. — Просто не му вярвам, а за мен това е достатъчна причина.

Застанал на три метра зад дървото, Делта погледна циферблата на часовника си. Горящата свещ трябваше да експлодира сега. Затвори очи, грабна шепа пръст и я хвърли силно, така че да падне близо до Д’Анжу. Когато Еко чу падането на първите малки бучки, изрева със всички сили:

— Да имам нещо общо с вас! — викна той. — Колкото с архангела на тъмнината! Милостивият Господ знае, че си извършил грехове, далеч надхвърлящи всичко, което мога да си представя, и напускам тази земя с единственото желание да те взема със себе си! Извън гадната ти бруталност ти си един пън, жестока насмешка за твоите хора! Ела и умри с мен, генерал Кравешко лайно!

С последните думи Д’Анжу се нахвърли върху Шенг Чу Янг и плю в широко отворените му очи. Шенг отскочи назад и стовари меча върху главата на Французина. За Еко всичко свърши.

И ето! Стакатови експлозии от фойерверките изпълниха котловината и тътенът на околните скали засили ефекта многократно. Някои от хората се хвърлиха на земята, други се снишиха зад дърветата, крещейки в паника и страх за живота си. Убиецът заднишком се прикри зад дървото, стиснал пистолет в ръката си. Борн с прикрепен към цевта заглушител се прицели и стреля. Оръжието изхвърча от ръката на убиеца, заедно с плътта между палеца и показалеца. Убиецът се извъртя с широко отворени очи и уста. Джейсън стреля отново и куршумът одра бузата му.

— Обърни се! — заповяда Борн и пъхна цевта на пистолета в лявото око на десантчика. — Сега хвани дървото! Хвани го! По-здраво! — Джейсън бутна цевта във врата на убиеца и надзърна зад стеблото. Няколко факли бяха загасени и съборени на земята.

Нова серия от експлозии дойде от вътрешността на гората. Обзети от паника, хората започнаха да стрелят по посока на гърмежите. Кракът на убиецът помръдна! След това и ръката му! Борн стреля два пъти направо в стеблото, на по-малко от два сантиметра от черепа на десантчика. Той прегърна дървото; тялото му замръзна.

— Дръж главата си наляво! — каза грубо Джейсън. — Мръднеш ли, оставаш без глава.

Къде беше той? Къде беше убиецът маниак с церемониалния меч? Делта дължеше толкова много на Еко. Къде?… Ето там! Мъжът с фанатичния поглед се изправи от земята, като се оглеждаше във всички посоки и крещеше някакви заповеди към застаналите най-близо до него, от които явно искаше да се сдобие с оръжие. Джейсън се отдръпна от дървото и вдигна оръжието си. Главата на маниака замръзна. Очите им се срещнаха. Борн стреля точно в момента, когато Шенг придърпа пред себе си един пазач. Войникът се изви назад, надупчен от куршумите. Шенг държеше трупа като щит, а Джейсън стреля още два пъти. Той не можеше да се справи! Който и да беше този фанатик, прикритието му бе едно мъртво тяло! Делта не можеше да направи това, което Еко му беше казал! Генерал Кравешко лайно щеше да оцелее! Съжалявам, Еко! Няма време! Действай! Еко го няма вече… Мари!