Шутът на кралицата

Заради книгите в магазина можехме да бъдем екзекутирани за ерес, заради печатарската преса можеше да бъдем екзекутирани за държавна измяна, а ако някога кардиналът направеше връзка между най-добрите клиенти на баща ми, Джон Дий и Робърт Дъдли, и мен, в миг щях да се озова на ешафода с примка на шията — за държавна измяна.

Прекарах три дни в леглото, с поглед, втренчен в белия таван, трепереща от страх, макар че слънцето хвърляше ярки отблясъци по белосаните стени, а пред стъклото на прозореца жужаха пчели. После, вечерта на третия ден, станах от леглото. Знаех, че кралицата се подготвя да отиде в голямата зала и да седне пред сервираната вечеря, макар да й беше непоносимо да яде. Стигнах до покоите й, когато се надигаше от молитвения си стол.

— Хана, по-добре ли си сега?

Думите бяха любезни, но погледът й беше безучастен, тя беше хваната като в капан в един свой собствен скръбен свят. Една от дамите й се наведе и оправи шлейфа зад гърба й, но тя не обърна глава — сякаш не го беше почувствала.

— По-добре съм, но съм много разстроена от едно писмо, което получих днес — казах. Напрегнатото изражение на лицето ми подкрепяше моята история. — Баща ми е болен, почти смъртоносно, и бих искала да отида при него.

— В Лондон ли е той?

— В Кале, ваше величество. Той има магазин в Кале и живее при годеника ми и неговото семейство.

Тя кимна:

— Можеш да отидеш при него, разбира се. И се върни, когато той се почувства по-добре, Хана. Можеш да отидеш при ковчежника на домакинството и да вземеш надниците си до днешна дата, ще имаш нужда от пари.

— Благодаря ви, ваше величество.

Почувствах как гърлото ми се свива при мисълта за добротата й към мен сега, когато бягах от нея. Но после си спомних винаги топлата пепел в Смитфийлд, и жената с окървавените ръце в катедралата „Сейнт Пол“, останах със сведени очи и запазих спокойствие.

Тя протегна ръка към мен, аз коленичих и целунах пръстите й. Ръката й за последен път докосна нежно главата ми.

— Бог да те благослови, Хана, и да те пази — каза тя топло, без да знае, че именно собственият й доверен кардинал и воденото от него разследване ме караха да треперя, когато коленичих пред нея.

Кралицата отстъпи назад и аз се изправих.

— Върни се при мен скоро — нареди тя.

— Колкото мога по-скоро.

— Кога ще потеглиш? — попита тя.

— Утре на зазоряване — казах.

— Тогава добър път, и безопасно завръщане — каза тя с цялата си предишна нежност. Отправи ми лека изнурена усмивка, когато отиде до двойните врати и те се разтвориха широко да я пропуснат, а после излезе, с вдигната глава, с изпито лице, с потъмнели от тъга очи, за да се изправи пред придворните, които вече не я уважаваха, макар да се кланяха, когато влизаше, и се хранеха хубаво, и пиеха обилно на нейни разноски.