Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Не виждам адвоката си — започна той, след като Болд и Дафни прекрачиха прага на килията му и затвориха вратата след себе си. Ла Моя остана от другата страна на решетката, уловил с ръце два от металните стълбове и пъхнал лице помежду им. — Нищо няма да ви кажа, докато не дойде адвокатът ми — изрече отново Гарман.
Дафни и Болд приседнаха на срещуположния нар. Както се бяха договорили, никой не изрече и дума. Дафни първа щеше да наруши мълчанието. След това щяха да се включат и другите — всичко беше уговорено предварително, щяха да задават въпросите си на смени.
Две-три минути изминаха в мълчание, Гарман изгледа последователно седящите срещу него, след това вдигна поглед и към Ла Моя. Колкото повече минаваше времето, толкова по-нервен ставаше арестантът. Най-накрая не издържа:
— Мислех си, че боядисват стените, за да замажат всички тези надписи и рисунки. Отвратителни са.
Дафи изстреля репликата си:
— Нито една буква от почерка ти не е сходна с написаното в писмата.
Болд се включи веднага:
— Човекът, който пали пожарите, е по-слаб с около трийсетина кила от теб.
И Ла Моя не закъсня:
— Всички цитати от писмата имат един и същи източник. Може би ти ще ни осветлиш кой е този източник?
Очите на Гарман продължаваха да ги оглеждат последователно.
Ла Моя каза:
— Кой е този общ източник за всички цитати, които си пращал сам на себе си?
От устата на Гарман се отрони:
— Бартлетс.
В гласа му имаше известна доза убедителност.
Ла Моя имитира обичайния звук от телевизионните игри, сочещ погрешен отговор.
Гарман потрепери от мисълта, че го бяха уличили в грешка.
Дафи каза:
— В лабораторията са идентифицирали химическия състав на мастилото, използвано в писмата. Ти не притежаваш химикал с подобно мастило. Нямаш и такава хартия. Намерихме само три марки в дома ти и те нямаха нищо общо с тези, които е използвал Начетения.
Тя следеше внимателно движението на очите му, внимавайки и за движенията на тялото, които можеха да й подскажат несигурност и притеснение, като например облизване с език на пресъхналите устни. Тайният език на тялото.
— Не си обявявал, че микробусът ти е откраднат — вметна Болд.
Ла Моя добави:
— Не си поискал да ти се изплати застраховката. Как е възможно да ти откраднат микробус за седем хиляди долара и да не поискаш да ти платят застраховката?
— Любопитно — отбеляза Дафи.
Под очите на Гарман изби пот. Той притисна няколко пъти показалеца върху кокалчето на палеца си и то всеки път изпукваше.
— Искам адвоката си — изхърка той.
— Обадихме му се. Уведомихме го. Ще дойде — информира го Болд.
Каза му истината. Това, което Гарман не знаеше, беше, че адвокатът му в момента присъстваше на дело. И щяха да минат часове, преди да се появи в килията.
— Разкажи ни за пожара — предложи Болд, без да конкретизира какво има предвид.
— Кой пожар? — попита Гарман, намирайки сили и за усмивка. — Виждал съм доста пожари.
— Колко от тях си палил ти? — заинтересува се Ла Моя.
— Ник Хол ми продаде хиперголиците — започна Гарман, повтаряйки признанието, направено по радиото. — Знаех за унищожителната им сила още от службата си в „Гранд Форкс“.
— Военновъздушна база в Северна Дакота — уточни Дафи. — В служебното ти досие е записано, че си участвал в потушаването на пожари, някои от тях особено разрушителни.
— Точно така. Работата беше доста опасна.
На Болд положението все повече започваше да му се нрави. Лека-полека Гарман се отпускаше и казваше повече, отколкото със сигурност беше първоначалното му намерение. Стената, с която се беше обградил, ставаше все по-тънка. Малко по малко те стягаха обръча около въпроса, чийто отговор бяха дошли да чуят. Дафи беше измислила реда, по който да му бъдат задавани въпросите.
— Разкажи ни за пожара — опита пак сержантът.
Очите на Гарман зашариха между тримата.
— За караваната — помогна му Ла Моя. — Твоята каравана. Изгоряла е до основи, нищо не е останало от нея, според докладите. Пожарът е обявен като нещастен случай. Но Фидлър — знаеш кой е Сидни Фидлър — напомни му той — разговарял с някои местни хора, които си спомнят много добре този пожар. Необичайното в него било, че водните струи от маркучите, вместо да потушават пожара, като че го разгаряли още повече. И той ставал все по-силен и по-силен. Използвано е било хиперголично гориво, Гарман — също като при пожарите от нашето разследване. Затова сме така любопитни.