Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
пазителите, приятната усмивка на Ейб се стопи и той се обър-
на към приятелите ми.
– Какво, по дяволите, се е случило? Чух какви ли не налуд-
ничави истории. Някой каза, че си убита.
– За малко – отвърна Лиса. Разказа му за нападението.
Сподели с него опасенията си за Еди.
– Ще му се размине – заяви Ейб с леко пренебрежителен
368
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
тон. – Няма за какво да го задържат. Най-много да му впишат
забележка в досието.
Лиса изпита облекчение от лекотата, с която Ейб отхвърли
опасенията ѝ, но аз продължавах да се чувствам виновна. Бла-
годарение на мен Еди вече имаше една черна точка в досието
си. Доскоро безупречната му репутация явно се влошаваше с
всеки изминал ден.
– Това беше Сидни Сейдж – каза му Лиса. – Предполагах,
че всички те са в Западна Вирджиния. Защо тя не е с Роуз?
– Това – мрачно изрече Ейб – е много добър въпрос.
– Очевидно е, че именно те са отвлекли Джил Мастрано
в Детройт – заяви Кристиан. – Което е странно. Но според
мен не е най-смахнатата постъпка, на която Роуз е способна. –
Оцених по достойнство подкрепата му.
Ейб също се замисли върху този нов обрат на събитията
или поне върху това, което бе известно на приятелите ми –
което бе само част от цялата картина. Ейб веднага се досети,
че е бил изигран. Съдейки по мрачната му физиономия, беше
ясно, че няма намерение да остави за дълго нещата неизясне-
ни. Добре дошъл в клуба, старче, казах си мислено с нотка на
удовлетворение. Не бях забравила как никой не ме осведоми
за плана на бягството. Но не можех задълго да тъна в само-
доволство, защото се тревожех какво ще се случи със Сидни,
особено след като Ейб я погне.
– Това момиче ме излъга – изръмжа той. – Всеки ден по-
лучавах доклади за това, колко тихо и скучно било в Западна
Вирджиния. Сега се питам дали въобще са стигнали до този
град. Трябва да говоря с нея.
– Желая ти успех – обади се Ейдриън, като извади запалка-
та си и една цигара. Очевидно в мое отсъствие не бе валиден
договорът, който бяхме сключили, за да сме гаджета, в който
фигурираше клауза, че трябва да „зареже“ пороците си. – Не
мисля, че нейните приятелчета или пазителите ще ти позволят
да се доближиш до нея.
– О, ще се добера до нея – закани се Ейб. – Тя ми дължи
отговори на много въпроси. Ако е успяла да ги скрие от тези
идиоти, това ще е от полза за нея. Но на мен ще ми ги каже.
Внезапно една мисъл проблесна в мозъка на Лиса.
369
р и ш е л м и й д
– Трябва да поговориш с Иън. Онзи млад мъж от алхими-
ците. Той познава мъжа от снимката... м-да, имам предвид
онзи, когото Еди уби.
– Сигурна ли си? – попита Ейб.
– Да – отвърна вместо нея Ейдриън, с което изненада всич-
ки присъстващи. – Този Иън определено реагира, когато я
видя. Освен това е влюбен до уши в онова момиче Сидни.
– Това и аз го забелязах – потвърди Лиса.
– Изглежда доста обидчива – намръщи се Ейдриън. – Но
това може би е характерно за тяхната секта.
– Може да се окаже полезно това, че този неин приятел е
влюбен в нея – замисли се Ейб. – Вие, жените, понякога не
осъзнавате властта, която притежавате. Видяхте ли онзи па-
зител, който се среща с леля ти? Етан Мур?
– Да – простена Кристиан. – По-добре не ми напомняй за
него.
– Таша обаче е много секси – отбеляза Ейдриън.
– Не е смешно – упрекна го Кристиан.
– Не се вкисвай толкова – успокои го Ейб. – Етан е от двор-
цовата стража. Бил е там в нощта на убийството, което може
да се окаже много полезно за нас, ако той продължи да си пада
по нея.
Кристиан поклати глава.
– Пазителите вече го разпитаха и нищо не се разкри. Етан
е казал това, което знае.
– Не съм толкова сигурен – усъмни се Ейб. – Винаги се
намират подробности, които не се споменават в официалните
протоколи. Сигурен съм, че охраната е стриктно инструктирана
какво да разкрива и какво не. Твоята леля може да бъде доста-
тъчно очарователна, за да открие нещо за нас. – Ейб въздъхна,
все още с нещастен вид заради внезапното объркване на подре-
дените му планове. – Само ако Сидни можеше да е достатъчно
очарователна, за да се измъкне от онзи разпит, така че аз да я
поразпитам. А сега трябва да преодолея онези алхимици и па-