Град на небесен огън

— Демонски кули — прошепна Клеъри.

Джейс кимна мрачно.

— Не знам как, ала по някакъв начин… това е Аликанте.

* * *

— Ужасяващ товар е подобна отговорност да бъде стоварена на плещите на някои толкова млад — каза брат Закарая, когато вратата на заседателната зала се затвори зад Ема Карстерс и Джулиън Блекторн. Еилиин и Хелън бяха излезли с тях, за да ги придружат до къщата, където бяха отседнали. Докато разпитът на Съвета приключи, и двете деца почти залитаха от умора, а под очите им имаше тъмни сенки.

В стаята не бяха останали много от членовете на Съвета — Джия и Патрик, Мерис и Робърт Лаитууд, Кадир Сафар, Даяна Реибърн, Томас Росалес, както и неколцина Мълчаливи братя и ръководители на Институти. Повечето говореха помежду си, но Закарая се бе изправил до мястото на Джия и я гледаше с дълбока скръб в очите.

— Понесоха големи загуби — каза Джия. — Ала ние сме ловци на сенки; мнозина от нас понасят тежки загуби още като малки.

— Имат Хелън и чичо си — обади се Патрик, които стоеше недалече оттам, заедно с Робърт и Мерис; те и двамата имаха напрегнат, измъчен вид. — Ще се погрижат за тях, както и за Ема Карстерс, която очевидно гледа на семеиство Блекторн като на свое семейство.

— Нерядко онези, които ни отгледат, настойниците ни, нямат нашата кръв — отбеляза Закарая. На Джия и се струваше, че бе видяла в очите му, когато се спираха върху Ема, особена мекота, почти съжаление. Но може и да си бе въобразила. — Онези, които ни обичат и които ние обичаме. Така беше с мен. Стига само да не бъде принудена да се раздели със семеиство Блекторн и момчето, Джулиън… това е наи важното.

Джия смътно чу съпруга си да успокоява някогашния Мълчалив брат, ала мислите и бяха с Хелън. В дълбините на сърцето си Джия понякога се тревожеше за дъщеря си, която бе отдала така всецяло сърцето си на едно момиче, в чиито вени имаше кръв на феи — раса, прочута с това, че не можеше да им се има доверие. Знаеше, че Патрик не е доволен, задето Еилиин бе избрала момиче, а не момче; че скърби (егоистично, смяташе Джия) за онова, което в неговите очи бе краят на неговия клон от рода Пенхалоу. Самата тя повече се тревожеше, че Хелън Блекторн ще разбие сърцето на дъщеря й.

— Вярвате ли на твърдението за измяната на елфите? — попита Кадир.

— Напълно — заяви Джия. — То обяснява много неща. Как са успели да проникнат в Аликанте и да вземат пленници от къщата, дадена на техния представител; как Себастиан можа да скрие воиските си от нас при Цитаделата; защо е пожалил живота на Марк Блекторн — не от страх да не разгневи елфите, а за да уважи съюзничеството с тях. Утре ще се изправя срещу кралицата на феите и…

— При цялото ми уважение — намеси се Закарая с мекия си глас. — Не мисля, че трябва да го правите.

— И защо не? — попита Патрик.

— Защото сега разполагате с информация, с която кралицата не подозира, че разполагате — отговори брат Енок. — Това не се случва често. В една война предимство дава не само силата, но и информацията. Не прахосвайте това.