Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Не ми казвайте какво ще си помисля. Дайте ми фактите.
— Това е справедлив, разумен, честен план, който…
— Не ми давайте оценката си. Дайте ми фактите.
— Това е план, който… — доктор Ферис спря; беше изгубил навика да назовава факти.
— При този план — каза Уесли Мауч — ще дадем на промишлеността пет процентно увеличение на цената на стоманата — той млъкна триумфално. Риърдън не каза нищо.
— Разбира се, някои малки промени ще бъдат необходими — лековито каза Холъуей, скачайки в тишината като на празен тенискорт. — Ще трябва да се даде известно увеличение на цените на производителите на желязна руда — о, не повече от три процента — с оглед на увеличените трудности, които възникват за някои от тях, за господин Ларкин от Минесота например, тъй като ще трябва да транспортират рудата си по скъпия начин с камиони, тъй като господин Джеймс Тагарт трябваше да пожертва клона си в Минесота за общественото благо. И, разбира се, ще трябва да се даде увеличение на цените за транспорт на железопътните компании — да кажем, седем процента, грубо казано — с оглед на абсолютно належащата нужда от… — Холъуей спря, като играч, който тъкмо се е окопитил във вихъра на действието и е забелязал внезапно, че няма съперник, който да отговаря на ударите му.
— Но няма да има увеличение на надниците — побърза да каже доктор Ферис. — Основна точка от плана е, че няма да дадем увеличение на надниците на стоманодобивните работници, въпреки настоятелните им искания. Наистина искаме да сме справедливи към вас, господин Риърдън, и да защитим интересите ви — дори с риск от обществено възмущение.
— Разбира се, ако очакваме работната сила да прави жертви — каза Лоусън, — трябва да им покажем, че и мениджмънтът прави някои жертви в името на страната. Настроенията сред работниците в стоманената индустрия са изключително напрегнати в момента, господин Риърдън, опасно взривоопасни са, и за да ви защитим от… от… — той спря.
— Да? — каза Риърдън. — От?
— От възможно… насилие, са нужни някои мерки, които… Виж, Джим — обърна се внезапно към Джеймс Тагарт той, — защо не го обясниш на господин Риърдън, като индустриалец на индустриалец?
— Ами някой трябва да подкрепи железниците — начумерено каза Тагарт, без да го поглежда. — Страната има нужда от железници и някой трябва да ни помогне да изнесем товара, и ако не получим увеличение на цените за превоз…
— Не, не, не! — сопна се Уесли Мауч. — Кажи на господин Риърдън за работата на Плана за обединение на железниците.
— А, планът е пълен успех — летаргично каза Тагарт — с изключение на ненапълно контролируемия елемент на времето. Само въпрос на време е преди обединената ни екипна работа да вдигне всяка железопътна компания в страната обратно на крака. Планът, мога да ви уверя, ще проработи също толкова успешно във всяка друга индустрия.
— Няма съмнение — каза Риърдън и се обърна към Мауч. — Защо карате чучелото да ми губи времето? Какво общо има с мен Планът за обединение на железниците?
— Но господин Риърдън — извика Мауч с отчаяно веселие — това е моделът, който трябва да следваме! Точно това ви извикахме да обсъдим!
— Кое?
— Планът за обединение на стоманата!
Последва миг тишина, сякаш някой си поемаше дъх след гмуркане. Риърдън седеше и ги гледаше с нещо, което наподобяваше интерес.
— С оглед на критичното състояние на стоманодобивната индустрия — внезапно забързано каза Мауч, сякаш за да не си даде време да разбере какво в погледа на Риърдън го кара да се чувства неудобно, — и тъй като стоманата е жизненоважна, изключително основна стока, основа на цялата ни промишлена структура, трябва да се вземат драстични мерки, за да се съхранят средствата за производство на стомана в страната и тяхното оборудване — тонът и устремът, с които произнасяше публични речи, успяха да го докарат само до тук. — С оглед на тази цел, нашият план е… нашият план е…
— Нашият план всъщност е много прост — каза Тинки Холъуей, опитвайки се да го докаже с веселата, скоклива простота на гласа си. — Ще вдигнем всички ограничения върху производството на стомана и всяка компания ще произвежда колкото може. Но за да избегнем прахосничеството и опасността от безскрупулна конкуренция, всички компании трябва да депозират брутните си печалби в общ фонд, който ще бъде наречен Фонд за обединение на стоманата, под разпореждането на специална комисия. В края на годината комисията ще разпредели тези печалби, като изчисли крайното производство на стомана в страната и го раздели на броя на съществуващите открити пещи, като стигне по този начин до средна стойност, която ще бъде справедлива за всички, и на всяка компания ще се плати в съответствие с нуждите й. Тъй като запазването на пещите е основната нужда, всяка компания ще получава средства в зависимост от броя пещи, които притежава — той спря, изчака, после добави: — Това е, господин Риърдън — и като не получи отговор, каза: — Разбира се, има много гънки за изглаждане, но… в общи линии… това е.