Зовът на кукувицата

– Мислех, че би искал да покажеш това най-напред на клиента си – промълви бавно Ерик Уордъл, като гледаше завещанието в найлоновия му джоб.

– Щях да го направя, само че той е в Рай – обясни Страйк, – а въпросът е спешен. Казах ти, стремя се да предотвратя нови две убийства. Имаме си работа с маниак, Уордъл.

От болката го обливаше пот. Откакто бе седнал до струящия слънчева светлина прозорец във „Федърс“, подтиквайки полицая към бързи действия, Страйк се чудеше дали не е разместил коляното си, или не е счупил малкия остатък от тибията си при падането по стълбището на Ивет Бристоу. Не искаше да се занимава с крака си в таксито, което сега го чакаше до бордюра отвън. Броячът му бавно изяждаше аванса, даден от Бристоу, от когото никога нямаше да получи следващо плащане, защото в днешния ден предстоеше арест, стига Уордъл да решеше да се размърда.

– Признавам ти го, това би могло да сочи към мотив...

– Би могло? – повтори Страйк. – Би могло ли? Десет милиона биха могли да са мотив? Дявол го взел...

– ...само че ми трябват доказателства, които да издържат в съда, а ти не си ми донесъл такива.

– Току-що ти съобщих къде ще ги откриеш! Да съм сбъркал дотук? Казах ти, че е било завещание, и ето ти го тук. Издействай съдебна заповед!

Уордъл потърка красивото си лице, сякаш го мъчеше зъбобол, и се намръщи срещу завещанието.

– Господи боже – изпъшка Страйк, – колко пъти да ти го повторя още? Танзи Бестигуи е била на балкона, чула е Ланди да казва „Направих го вече“...

– Стъпваш по много тънък лед, приятел – отбеляза Уордъл. – Защитата прави на кайма онези, които са лъгали заподозрения. Когато Бестигуи установи, че няма никакви снимки, ще отрече всичко.

– Нека. Тя няма да отрече. И без това е узряла за признание. Но ако си такова шубе, че да не се задействаш, Уордъл – рече Страйк, който вече усещаще студена пот по гърба си и мъчителна болка в остатъка от десния си крак, – и някой друг близък до Лула Ландри умре, отивам направо при шибаните медии. Ще им кажа, че съм ти предоставил всичката информация, с която съм разполагал, и че си имал пълна възможност да арестуваш убиеца. Ще си изкарам хонорара срещу правата за историята си. Можеш да предадеш това мое послание на Карвър. Ето – продължи той и бутна към него листче, на което бе надраскал няколко шестцифрени номера. – Опитай първо тях. Върви сега за съдебна заповед.

Страйк плъзна по масата завещанието към Уордъл и стана с усилие от високия стол. Извървяването на разстоянието от пъба до таксито му причини нечовешки мъки. Колкото повече натиск упражняваше върху десния си крак, толкова по-раздираща ставаше болката.