Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Това са пълни щуротии. Ти не си на себе си.
– Създаде всички възможни пречки, за да не мога да открия Рошел – продължи Страйк, сякаш не беше чул Бристоу. – Преструваше се, че не знаеш името ѝ и къде живее, прояви съмнение, че може да е полезна за разследването, изтри снимките от лаптопа на Лула, та да не мога да видя как изглежда. Вярно, тя би могла да ми посочи директно човека, който ти се опитваше да уличиш за убийството, но, от друга страна, е знаела, че съществува завещание, лишаващо те от наследство, а твоята цел номер едно е била да потулиш темата за завещанието, докато го откриеш и унищожиш. Каква ирония, че то през цялото време е било в гардероба на майка ти. Ала дори да го бе унищожил, Джон, какво щеше да стане? Самият Джона е бил наясно, че е наследник на Лула, и ти си го знаел. Имало е и друг свидетел на факта, че е съществувало завещание, макар ти да не си подозирал: Брайъни Радфорд, гримьорката.
Бристоу бавно облиза сухите си устни. Страйк усети страха му.
– Брайъни не пожела да си признае, че е ровила из вещите на Лула, но е видяла завещанието в дома ѝ, преди тя да успее да го скрие. Брайъни обаче страда от дислексия. Тя е прочела „Джона“ и го е възприела като „Джон“. Свързала го е с думите на Киара как Лула оставяла всичко на брат си и е стигнала до извода, че няма защо да казва пред някого какво е прочела крадешком, при положение че тъй или иначе ти наследяваш всичко. На моменти си имал просто дяволски късмет, Джон. Ала сега разбирам, за болен мозък като твоя най-доброто решение на проблема е било да припишеш убийството на Джона. Ако той влезе в затвора с доживотна присъда, не би имало значение дали завещанието ще се появи, или не, дали някой знае за него, или не – парите във всички случаи ще дойдат при теб.
– Направо смехотворно – почти без дъх проговори Бристоу. – Трябва да се откажеш от детективската работа и да пишеш фентъзи романи, Страйк. Нямаш грам доказателство за това, което каза...
– Напротив, имам – прекъсна го Страйк и Бристоу мигом млъкна, а бледността му пролича дори и на слабата светлина. – Записът от видеокамерата.
– На този запис се вижда как Джона Ейджиман бяга от местопрестъплението, както ти току-що потвърди!
– На камерата е уловен и друг човек.
– Значи е имал съучастник, съгледвач.
– Питам се какво ли ще изтъкне защитата като твое неизлечимо страдание, Джон – тихо изрече Страйк. – Нарцисизъм? Някакъв вид божествен комплекс? Мислиш се за недосегаем, нали, за гений, в сравнение с когото ние, останалите, сме направо шимпанзета? Вторият мъж, който бяга от местопрестъплението, не е съучастник на Джона, нито негов съгледвач, нито автокрадец. Той дори не е чернокож, а бял мъж с черни ръкавици. Това си ти.
– Не – изрече Бристоу. Тази дума завибрира, издавайки паниката му, ала после с почти видимо усилие той отново върна презрителната усмивка на лицето си. – Как е възможно да съм аз? Бях в Челси с майка ми. Тя ти го е казала. Тони ме видя там. Бях в Челси.
– Майка ти е инвалид и е пристрастена към валиума. Спала е почти през целия този ден. Върнал си се в Челси чак след като си убил Лула. Отишъл си в стаята на майка си, върнал си часовника назад и си я събудил, като си се престорил, че е време за вечеря. Мислиш се за криминален гений, Джон, но това е правено милион пъти преди, макар и рядко с толкова лесен обект. Майка ти няма представа кой ден е при толкова опиати в организма си.
– Бях в Челси през целия ден – повтори Бристоу и коляното му заподскача. – През целия ден, освен през времето, когато отскочих до службата за документите.
– Взел си суичер с качулка и ръкавици от апартамента под този на Лула. На записа от камерата се вижда, че си го облякъл – продължи Страйк, като игнорира прекъсването, – а това е било огромна грешка. – Суичерът е уникат, единствен е на света, бил е направен специално за Дийби Мак от Ги Соме. Можело е да бъде взет само от апартамента под този на Лула, така че знаем къде си бил.
– Нямаш абсолютно никакво доказателство – заяви Бристоу. – Чакам доказателство.
– То се знае, че това чакаш – простичко отвърна Страйк. – Невинен човек не би седял тук да ме слуша. Досега да си е тръгнал, бесен от гняв. Но не се тревожи, имам доказателство.