Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Но Ребека я изненада със спокойния си отговор:
— Знам за любовната им авантюра.
— Сигурно ме будалкаш — изстреля Аврора. — Значи се занимаваш и с търговия на мъже, не само на бебета?
— Сложно е… — намеси се в разговора Лори.
Аврора я прекъсна грубо и се развика насреща й, търсейки повод за сбиване.
— Какво е чувството да откриеш, че тъпкачът ти продава деца в Холивуд? Че е лъжец и мошеник, и изнудвач, и престъпник? Питам те. Какво е чувството? — Искаше да ги да нарани дълбоко: и Ребека, и Лори, и изобщо, който й паднеше от техния сой, да им върне услугата за болката, която й бяха причинили.
Лори не потрепна.
— Не ме шокираш. Ребека ми разказа всичко още снощи.
Аврора обърна недоумяващ поглед към Стиви, а по лицето й се четеше абсолютна паника.
— Съжалявам, Аврора — каза й тя загрижено. — Аз също знаех. — Очите й обходиха и трите жени в стаята. — А сега май е време да си поговорим като зрели хора.
— Признавам, изключително ми беше приятно да наваксаме. — Жан се отправи към вратата. — Ще те помоля обаче да ме извиниш, чакат ме по-належащи задължения.
Зандър сграбчи лакътя му.
— Искам ти услуга, защото си ми длъжник.
— Не ти дължа нищо. — Жан се изтръгна от хватката му и изпъна ръкава на сакото си. — Смъртта на Пол и Емили няма нищо общо с това.
— Има много общо.
— Надарен си с богато въображение, Джейкъбсън — отвърна му Жан с поведението на някогашното недосегаемо момче от академията, поразяващо противника само с поглед или дума. — Всичко е в главата ти. Ако не те съжалявах, досега да съм ти запушил устата.
— Винаги прибягваш до заплахи.
— А ти винаги прибягваш до старата си песен. Отегчаваше ме някога, отегчаваш ме и сега. Радвай се, че не съм от обидчивите. За звяр ли ме имаш? Наистина ли вярваш, че нарочно съм оставил родителите ми да умрат? — Очите му просветнаха. — Събуди се, приятелю.
— Знам какво видях.
— Видял си едно хлапе — заяви Жан. — Видял си хлапе, изпаднало в шок. Ето какво си видял.
В паметта на Зандър изплуваха съкрушителни картини. Семейство Моро, борещи се с вълните, собствените му протегнати през парапета на яхтата ръце, равнодушното бездействие на Жан. Шокът не обясняваше празнотата на онзи син поглед.
— Вече не ме плашиш — обяви на французина. — Някога ме ужасяваше, да. Но тези времена отминаха.
Жан посегна да отвори вратата, но очевидно размисли.
— Знаеш ли какво? Търпях подозренията ти години наред, понеже те съжалявах. Жал ми стана за теб още при първата ни среща в академията. Затова те допуснах до себе си, не защото те исках за приятел, а защото ми беше жал за теб. Сигурен съм, че и ти си го знаел. Издигаше ме в култ, даваше всичко да си на моето място — може би и до ден-днешен е така. Искаш ли да чуеш нещо? Побиваха ме тръпки, като те гледах как ми вървиш по петите и копираш всяко мое действие, всяка дума, как се държиш като някое ревниво момиченце. Всички ти се присмиваха зад гърба: влюбения, безнадежден Зандър Джейкъбсън. Никога не си ме познавал, поне не истински. Не подозираше дори какво ми костваше да съм Моро, от какво се лишавах. И още живееш в неведение. Когато ми се примоли да дойдеш във Франция онова лято — съгласих се. Когато ме умоляваше да те взема в Холивуд — съгласих се. Поиска и в Какатра да ме последваш — пак се съгласих. Преди да ме срещнеш, беше едно нищо. Нищо. Аз те превърнах в човек. Всичко, което имаш сега, дължиш на мен. Включително красивата си жена.
Зандър замахна с юмрук. Жан избегна удара, с едно ловко движение го сграбчи за реверите на сакото и го придърпа към себе си. Лицата им се озоваха на сантиметри едно от друго.
— Хлапак с богато въображение — повтори Жан. — И толкова. А съм готов да се обзаложа, че така ти е било по-лесно. Балсам за гузната ти съвест. Какатра те направи богат. Рубен те направи богат. Аз те направих богат. И за да облекчиш угризенията си, си решил да превърнеш човека, подал ти ръка, в убиец, зъл до мозъка на костите си. Правилно ли съм схванал?
— Фактите говорят… — подхвана Зандър разтреперано.
— Фактите? Добре, да разгледаме фактите. Искаш от мен да ти помогна в укриването на убийство.
— Искам от теб да ми помогнеш да опазя брака си.
Жан го пусна.
— Бракът ти е измислица.
— Не смей да ми казваш кое е истина и кое — измислица. Едва ли схващаш разликата.