Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

В Дамаск лекарите отново отвориха някои от раните му, опитаха се да ги почистят, а после отново ги зашиха, въпреки че този път вероятно проявиха повече старание отколкото при първия опит в лагера за болни край Тивериада.

Най-лоши бяха един дълбок удар с меч, който бе пробил ризницата, както и един удар с брадва, който бе изкривил шлема му над лявото око и бе разбил веждата и лявата страна на челото му. В началото той не можеше да поема никаква храна, повръщаше всичко, с което се опитваха да го натъпчат, а главоболието му бе така убийствено, че пристъпите на треската, които се надигаха у него, му се сториха облекчаващи.

Не си спомняше да го бе боляло особено, дори когато бяха обгорили раните по краката му с нагорещено желязо.

Когато треската най-сетне поутихна, той най-напред откри, че вижда с двете очи, тъй като си спомняше, че преди това не виждаше с лявото си око.

Лежеше в хубава стая със синя мозайка на втория етаж и гледаше напред към сянката от високи палми. От време на време вятърът поклащаше палмовите листа, които шумяха кротко, а от двора долу се носеха звуците от фонтани.

Отначало лекарите се отнасяха с него със студена учтивост и вероятно правеха всичко, което им позволяваха силите. Над леглото на Арн висеше малко изображение с монограма на Саладин в черни и златни тонове, което показваше ясно, че за султана Арн бе по-ценен жив отколкото мъртъв, въпреки че се шушукаше, че е един от белите демони с червения кръст.

Когато треската отмина и Арн отново можеше да говори ясно, радостта на лекарите стана още по-голяма. Те се събраха учудени около леглото му, за да чуят как един кръстоносен рицар говори на езика на Господ. Като лекари в Дамаск те не знаеха онова, което всеки втори емир в армията знаеше за мъжа, когото нарекоха Ал Гути.

Най-изтъкнатият от всички лекари се казваше Муса ибн Май-нун и бе пристигнал от Кайро, където бе прекарал дълги години като личен лекар на Саладин. Арабският му звучеше особено в ушите за Арн и се оказа, че е роден чак в Андалусия. Животът там бе станал труден за евреите, разказа той на Арн при първата им среща. Арн не се учуди, че личният лекар на Саладин бе евреин, тъй като знаеше, че има много евреи, които служат на халифа в Багдад, върховният вожд на мюсюлманите. И понеже опитът му със сарацинските лекари сочеше, че всички те владеят тънкостите на вярата и философията, той предпазливо попита за значението на Йерусалим за евреите. В този момент Муса ибн Май-нун вдигна високо вежди в учудването си какво можеше да накара един християнски воин да се интересува от подобно нещо. Арн разказа за срещата си с върховния равин от Багдад и до какво бе довела тя, поне докато той бе имал власт в Йерусалим. Щом християните имаха за светиня Божия гроб в Йерусалим, продължи той, а мюсюлманите скалата на Авраам, откъдето Пророкът, мир нему, се бе възкачил до небето, то бе обяснима притегателната сила на тези обекти на поклонение за вярващите. Ами храмът на цар Давид? Та той бе просто една постройка, съградена от хора и разрушена от хора, какво толкова свещено можеше да има в него?