Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Трябва да поспиш – обади се Роуан и дълбокият му глас протътна през леглото и по кожата ù.
– Дюшекът е на буци – оправда се Елин. – Мразя евтини странноприемници.
Гърленият му смях отекна в сумрачната стая. Елин беше заложила разни приспособления до вратата и прозореца, за да разберат, ако някой опита да влезе, но от кръчмата на долния етаж се вдигаше такава врява, че едва ли щяха да чуят нещо по коридора. Особено като се имаше предвид, че някои от стаите се даваха на час.
– Ще си я върнем, Елин.
Леглото беше много по-тясно от нейното, толкова тясно, че раменете ù докоснаха неговите, като се обърна на една страна. Той лежеше с лице към нея и очите му блестяха в мрака.
– Не мога да погреба още един близък човек.
– И няма.
– Ако нещо се случи с теб, Роуан...
– Недей – пророни той. – Дори не го казвай. Миналата нощ достатъчно говорихме по въпроса.
Той вдигна ръка и след кратко колебание отметна един кичур коса от лицето ù. Загрубелите му пръсти погалиха скулата ù, после се плъзнаха по извивката на ухото ù.
Беше глупаво да тръгва по този път, при положение че всеки друг мъж, когото бе допускала до сърцето си, бе оставял рана там – случайно или не. По лицето му нямаше нито капка нежност или топлота. Единствено хищнически, прогарящ поглед.
– Като се върнем – рече той, – ми напомни да ти докажа колко грешна е всяка от мислите, които току-що минаха през главата ти.
Тя вдигна вежда.
– Хм.
Роуан ù отвърна с дяволита усмивка и в съзнанието ù настана хаос. Точно това целеше – да отнеме вниманието ù от предстоящите ужаси.
– Дори ще ти позволя да избереш как. С думи – очите му отскочиха към устните ù – или със зъби и език.
През тялото ù пробяга сладка тръпка, която се загнезди в центъра му. Не беше честно, хич не беше честно да я дразни така.
– В тая дупка е доста шумно – отбеляза тя и се осмели да плъзне ръка по голите му гърди и нагоре по рамото му. Силата под дланта ù я остави без дъх. Той потрепери, но ръцете му останаха далеч от нея с побелели от стискане кокалчета. – Жалко, че Едион пак може да ни чуе през стената. Тя го одраска нежно с нокти по ключицата, белязвайки го като свой, после притисна устни към хлътнатината на гърлото му. Кожата му беше толкова гладка, толкова неустоимо топла.
– Елин – простена той.
Хрипливият му глас накара пръстите на краката ù да се свият.
– Жалко – повтори тя до врата му.
Роуан изръмжа, а тя се изкиска тихо, обърна се по гръб и затвори очи. Дишането ù се беше поуспокоило. Щеше да преживее утрешния ден, каквото и да ù поднесеше. С Роуан и Едион до себе си можеше да преживее всичко. По лицето ù играеше усмивка, когато дюшекът се огъна, устремени стъпки достигнаха скрина и след миг се чу плискане – Роуан се беше полял със студената вода от каната.
57.
– Надушвам ги – прошепна едва доловимо Едион.
Промъкваха се през шубрака, облечени в зелено и кафяво, за да се сливат с цветовете на гъстата гора. Едион и Роуан вървяха няколко крачки пред нея с извадени лъкове и наострени сетива.
Ако можеше да си върне елфическото тяло, щеше да им помага, вместо да се влачи отзад с Каол и Несрин, но...
Безполезна мисъл, смъмри се бързо. Трябваше да се справи с наличното. Каол познаваше гората най-добре, тъй като двамата с Дориан бяха ловували тук безброй пъти. Предишната вечер им беше начертал маршрут, но отстъпваше водачеството на елфическите воини с безотказния им нюх. Крачеше уверено по шумата и мъха, а изпитото му лице излъчваше съсредоточеност.
Добре.
Минаваха покрай дърветата на Оуквалд толкова безшумно, че дори не секваха песента на птиците.
Гората на Бранън. Нейната гора.
Питаше се дали обитателите ù усещаха каква кръв тече във вените ù и дали не се криеха от насилието, което вещаеше появата ù тук. Дали нямаше да помогнат на Лизандра, когато настъпеше моментът. Роуан спря на няколко метра пред тях и посочи към трите исполински дъба. Тя също спря и напрегна слуха си, оглеждайки гората.
Ръмжене и рев на плашещо големи зверове достигна ушите им, заедно с триенето на кожени крила по камък.
Елин изтича до дъбовете, където я чакаха Роуан и Едион. Братовчед ù вдигна пръст нагоре, за да ù покаже следващия им ход. Тя се заизкачва по средното дърво, без да разклати ни една клонка. Роуан я поизчака малко, преди и той да тръгне нагоре, преодолявайки разстоянието за същото време като нея, забеляза самодоволно Елин. Едион пое дясното дърво, а Каол и Несрин – лявото. Всички заедно продължиха да се катерят безшумно като змии, докато листата под тях не скриха земята напълно и пред очите им не се разкри гледка към малка полянка.