Кралица на сенките

Първа пристигна баба ù с придружаващото я сестринство – дойдоха откъм  гората, теглейки покрит фургон, в който несъмнено превозваха изработеното от нея оръжие. Тя стрелна режещ поглед към внучката си и нареди:

– Дръж си езика зад зъбите и не ни се пречкай. Ще говориш само ако някой се обърне към теб. Не ми създавай неприятности, или ще ти счупя врата. Ясно. Щеше да повдигне въпроса за Валгите след срещата. Кралската свита закъсня и предизвика такава врява в гората, че Манон ги чу поне пет минути, преди едрият черен кон на краля да се появи зад един завой по пътеката. Останалите ездачи се носеха зад него като черна сянка.

Мирисът на Валгите пропълзя като гнусен червей по тялото ù. С тях се движеше фургон, превозващ затворник, когото трябваше да отведат в Морат. От женски пол, ако съдеше по миризмата, но имаше и нещо странно в нея. Никога досега не беше подушвала такава – нито валгска, нито елфическа, нито напълно човешка. Интересно.

Но Тринадесетте бяха воини, не куриери.

Манон сключи ръце зад гърба си и зачака, докато баба ù крачеше грациозно към краля, оглеждайки антуража му от хора и Валги, които проучваха поляната с бдителни погледи. Мъжът до краля не си направи труда да опознае обстановката. Сапфирените му очи отскочиха право към Манон и останаха там. Щеше да е красавец, ако не беше тъмният нашийник около врата му и абсолютната студенина по съвършеното му лице.

Мъжът се усмихна на Манон, сякаш знаеше какъв е вкусът на кръвта ù. Тя потисна импулса си да оголи зъби насреща му и отмести поглед към матроната, която вече стоеше пред простосмъртния крал. Колко смърдяха тези хора. Как ли издържаше баба ù да не направи гримаса?

– Ваше Величество – поздрави го възрастната предводителка и изпълни сдържан поклон. Черната ù роба се разля като течна нощ около тялото ù.

Манон заглуши буйното негодувание, надигнало се в гърлото ù. Баба и никога – никога не се прекланяше дори пред останалите матрони, камо ли пред друг владетел.

Кралят скочи от коня си с едно могъщо движение.

– Върховна вещице – отвърна на поздрава ù и склони глава не точно в поклон, но достатъчно да засвидетелства поне капка уважение. От едната страна на тялото му висеше солиден меч. Дрехите му бяха тъмни и изящни, а лицето му...

Въплъщение на жестокостта.

Не студената, коварна жестокост, която Манон възпитаваше у себе си и почиташе, а онази подла, брутална нейна разновидност, която караше толкова мъже да нахлуват в покоите ù, решени да ù дадат урок.

На този човек трябваше да се прекланят. Пред него баба ù бе свела глава, макар и със сантиметър.

Матроната махна зад гърба си с железен нокът и Манон вирна брадичка.

– Представям ви внучката си, Манон, наследница на клана на Черноклюните и Водачка на Крилото на въздушната ви кавалерия.

Манон пристъпи напред, понасяйки търпеливо наглия поглед на краля.