Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
В първия момент толкова се смая, че примигна недоумяващо. Той примигна.
Демонът в него се сви и задращи по стените на съзнанието му. Очите на валгските крале, очите на господарите ни – изпищя той. – Не я докосвай!
– Има ли причина да ми се усмихваш – попита тя, – или да тълкувам поведението ти като самоубийствена арогантност?
Не говори с нея.
Не го интересуваше. Дори това да беше поредният сън, поредният кошмар. Дори това ново, прелестно чудовище да го погълнеше цял. Нямаше нищо за губене.
– Нужна ли ми е причина да се усмихвам на красива жена?
– Аз не съм жена. – Тя скръсти ръце и железните ù нокти проблеснаха на светлината. – Ами ти какво си? – Подуши въздуха. – Човек или демон?
– Принц – отвърна той.
Такова беше съществото в него. Името му така и не научи.
Не говори с нея!
Той килна глава.
– Никога не съм бил с вещица.
Нека изтръгне гръкляна му за тази наглост. Да сложи край на мъките му.
Усмивката ù се разшири и над нормалните ù зъби се спуснаха ред железни.
– Аз пък съм била с предостатъчно мъже. Всички сте еднакви. Вкусът ви е един и същ.
Тя плъзна поглед по тялото му, сякаш беше следващата ù плячка.
– Предизвиквам те – дръзна той.
Вещицата присви златните си очи, пламнали като живи въглени. Никога не беше виждал толкова ослепително създание.
Сякаш беше изваяна от тъмнината между звездите.
– Не мисля, принце – отвърна тя с кадифен глас. Отново подуши въздуха, сбърчвайки леко нос. – Но ми е интересно – червена или черна е кръвта ти?
– Каквато поискаш.
Тръгни си, махни се от нея. Демонският принц в него го дръпна толкова силно, че той направи крачка. Но не назад. А към белокосата вещица.
От гърдите ù се откърти дълбок, злобен смях.
– Какво е името ти, принце?
Името му.
Не си го спомняше.
Тя протегна ръка към него и слънчевите лъчи пробягаха по железните ù нокти.
Демонът крещеше толкова силно в главата му, че очакваше ушите му да прокървят.
Вещицата прокара нокът по нашийника му и желязо издрънча по камъка. Ако беше драснала малко по-нависоко...
– Като куче си – отбеляза тя. – Господарят ти ти е сложил нашийник.
После плъзна пръст по извивката на нашийника и той потрепери – от страх, от удоволствие, в очакване ноктите ù да раздерат гърлото му.
– Какво е името ти. – Този път беше команда, не въпрос. Очите ù от чисто злато срещнаха неговите.
– Дориан – пророни той.
Името ти е нищо, името ти е мое – изсъска демонът и го отнесе вълната от писъците на онази забравена човешка жена.
Приклекнала в храсталака на около пет метра от затворническия вагон, Елин замръзна.
Дориан.
Невъзможно беше. Нямаше начин, не и при положение че гласът, с който Дориан бе отговорил, звучеше толкова празно, кухо, но...
Каол гледаше с изцъклени очи. Дали и той бе доловил леката промяна?
Водачката на Крилото килна глава, без да отлепя зловещата си ръка от черния нашийник.
– Искаш ли да те убия, Дориан?
Кръвта на Елин замръзна.
Каол се напрегна до нея и сграбчи дръжката на меча си. Елин хвана гърба на туниката му като мълчаливо предупреждение. Не се и съмняваше, че отвъд поляната Несрин бе насочила стрелата си с гибелна точност към гърлото на вещицата.
– Искам да ми направиш много неща – отвърна принцът, обхождайки с поглед тялото на белокосата.
Човешкото отново се беше изпарило. Елин го очакваше. Поведението на краля ù подсказваше, че е напълно уверен в контрола над сина си, в абсолютното му подчинение.
Водачката на Крилото се изсмя мрачно и пусна нашийника на Дориан. После отстъпи назад и червената ù пелерина се развя около нея.
– Намери ме по-късно, принце, и може да измислим нещо.
В тялото на Дориан живееше валгски принц, но носът на Елин не кървеше в негово присъствие и не я обгръщаше тъмна мъгла. Дали кралят не бе смекчил силите му, за да може принцът да заблуждава света? Или Дориан още водеше битка в съзнанието си?
Сега – трябваше да действат сега, докато матроната и кралят се намираха в боядисания фургон.
Роуан сви ръце пред устата си и им подаде сигнал с птичи звук, толкова автентичен, че никой от стражите не помръдна. Но отвъд поляната Едион и Несрин веднага разбраха посланието му. Елин нямаше представа какво точно направиха, но само след минута уивърните на Върховната вещица зареваха под тревога, разтърсвайки околните дървета с грохотните си гласове. Всички стражи и пазачи се обърнаха към шумотевицата и за миг забравиха затворническия фургон.