Кралица на сенките

Елин не можеше да повярва колко смирено се отнася братовчед ù към елфическия принц.

– Вещиците и уивърните им не бива да ни надушват – отвърна Роуан, приел ролята на командир в предстоящата битка. – Ще пристигнем точно преди началото на срещата, но достатъчно рано, че да заемем удобни позиции и да установим местонахожденията на всичките им разузнавачи и стражи.

Обонянието на вещиците е твърде остро. Трябва да сме бързи. Елин не можеше да прецени дали ù олекваше, или не. Часовникът удари пладне. Несрин стана на крака.

– Ще поръчам обяд.

Каол също стана и се протегна.

– Ще ти помогна да го донесем.

На такова място не можеха да разчитат на обслужване по стаите. А и на такова място Каол трябваше да наглежда гърба на Фалик. Браво на него. След като двамата излязоха, Елин грабна едно от оръжията на Несрин и се зае да го лъска – сносен кинжал, макар и не особено качествен. Ако оцелееха след утрешното приключение, щеше да ù купи по-добър за благодарност.

– Жалко, че Лоркан е долен психопат – провлачи тя. – Можеше да ни е от помощ утре. – Роуан стисна устни. – Как ще реагира, като научи за корените на Едион?

Едион остави кинжала, който държеше.

– Ще го е грижа ли изобщо?

Роуан спря да лъска късия си меч.

– Може да не го е грижа, но не е изключено и да прояви интерес. По-скоро обаче ще се замисли как може да използва информацията за Едион срещу Гавриел.

Тя надникна към братовчед си, чиято златиста коса като че ли го правеше по-сроден с Гавриел, отколкото с нея самата.

– Искаш ли да се запознаеш с него?

Навярно повдигаше тази тема само и само да не мисли за утрешния ден.

Той сви рамене.

– Любопитно ще ми е, но не съм се разбързал. Освен ако няма вероятност да довлече другарите си тук и да се бие на наша страна.

– Колко си прагматичен само. – Тя обърна поглед към Роуан, който

продължаваше да обгрижва меча си. – Дали биха се съгласили да ни помогнат, независимо от мнението на Лоркан?

Веднъж им се бяха отзовали – при нападението над Мъглив рид.

– Едва ли – отговори Роуан, без да вдига поглед от оръжието си. – Освен ако Майев не реши да ти изпрати подкрепления като следващ ход в плана си. Може пък да ù хрумне да се съюзи с теб, само и само да убие Лоркан заради предателството му. – Той се замисли. – Няма да се учудя, ако част от някогашните елфи по тези земи са още живи и се крият някъде наоколо.

Възможно е да ги обучим... или вече да са обучени.

– Не бих разчитал на това – обади се Едион. – Малки хора наистина живеят в Оуквалд. Но от елфите няма и следа там. – Той не посрещна погледа на Роуан, а се зае да точи последния нож на Каол. – Кралят ги изтреби до крак. Обзалагам се, че ако има оцелели, скитат из горите в животински облик.

Тялото на Елин натежа от познатата скръб.

– Ще мислим за това по-късно.

Ако още бяха живи.