Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Манон яхна седлото и Абраксос излезе на гредата. За пръв път носеше новата броня, изработена от ковача на въздушната кавалерия – най-сетне достатъчно лека за уивърните и готова за първата си проба. Вятърът захапа кожата ù, но тя не му обърна внимание. Както не обръщаше внимание и на Тринадесетте си.
Астерин не ù говореше и никоя от тях не продумваше за валгския принц, който херцогът им беше изпратил като изпитание, за да провери коя ще оцелее и да ù напомни какво е заложено на карта. Изпитание – също като нападението с огъня от сенки върху племето. Още не беше избрала сестринство. И нямаше намерение да го прави, преди да е разговаряла с баба си.
Макар че се съмняваше херцогът да прояви особено търпение. Манон сведе поглед към бездната под тях, към нарастващата армия, обгърнала планинските склонове и долините като килим от мрак и огън, а още толкова много войници се криеха под тях. Тази сутрин Сенките ù бяха докладвали за стройни, крилати същества с изроден човешки облик, кръжащи из нощното небе – твърде бързи и ловки да ги проследят, преди да изчезнат в гъстите облаци. Още колко ли страхотии щеше да им разкрие Морат с времето. Манон се чудеше дали и тях щяха да сложат под нейно командване.
Усети погледите на Тринадесетте, готови за сигнала ù. Манон заби пети в ребрата на Абраксос и той се гмурна в бездната.
Белегът на ръката ù я болеше.
Непрестанно ù причиняваше болка – повече от нашийника, от студа, от ръцете на херцога по тялото ù, от всичко, което някога ù бяха причинявали. Единствено огънят от сенки ù носеше облекчение.
В миналото бе вярвала, че е родена да бъде кралица.
Но вече знаеше, че е родена да бъде вълк.
Херцогът дори ù сложи кучешка каишка и всели демонски принц в тялото ù. Тя му се отдаде за известно време, свивайки се на толкова малко кълбо вътре в себе си, че принцът забрави за съществуването ù.
Но тя чакаше търпеливо.
Мълчеше си в онзи пашкул от тъмнина и му позволяваше да си мисли, че вече я няма, позволяваше на всички им да правят какво си искат със смъртната ù обвивка. Тъкмо в пашкула лумна огънят от сенки – даваше ù сили, захранваше я. Преди много време, в дните на непорочното ù детство, от пръстите ù струяха тайни златни пламъци. Но и те изчезнаха заедно с всичко хубаво в живота ù.
А сега се завръщаха – преродени като призрачни огньове в тъмната ù обвивка.
Принцът в тялото ù не усети как започна да гризе от него. Малко по малко крадеше парченца от неземното същество, облякло кожата ù, за да безчинства с нея. Забеляза чак когато отхапа твърде много от материята му, толкова много, че го накара да изпищи от болка.
Тя му се нахвърли, преди да е успяло да я издаде, и огънят от сенки го превърна в черна пепел, в далечен спомен. Огън – съществото ненавиждаше огъня. Беше се завърнала от седмици. И чакаше. Опознаваше пламъка във вените си, как се стичаше към пръстите ù и бликваше през тях като онзи огън от сенки. Демонът ù говореше от време на време, ронеше нечувани, несъществуващи думи в главата ù.
Нашийникът си стоеше около врата ù и им позволяваше да я командват, да я докосват и нараняват. Скоро – съвсем скоро щеше да намери истинското си призвание и да завие бясно към луната. Не помнеше някогашното си име, но то нямаше значение. Вече носеше друго: Смърт, опустошителят на светове.
55.
Елин вярваше в призраци.
Просто не смяташе, че витаят денем.
Роуан стисна рамото ù малко преди изгрева. Само един поглед към напрегнатото му лице я накара да се разбуди.
– Някой е проникнал в склада.
Той изхвърча от спалнята, въоръжен и готов за кръвопролития, преди Елин да е грабнала собствените си оръжия. Свещени богове – движеше се като вятъра. Още усещаше кучешките му зъби по врата си, лекото им драскане, внимателния им натиск...
Излезе от стаята с почти беззвучни стъпки и намери двама им с Едион пред вратата на апартамента. Държаха мечовете си в ръце, а мускулестите им, белязани гърбове бяха заели бойна поза. Прозорците – това беше най-добрият им шанс за бягство, ако долу наистина ги чакаше засада. Тя достигна двамата елфически воини тъкмо когато Роуан открехваше вратата, разкривайки отрязък от тъмното стълбище.
Еванджелин ридаеше свита на кълбо върху стълбищната площадка. След миг вдигна мъртвешки бледното си лице и изскочилите си от страх лимоненожълти очи към Роуан и Едион. Стотици килограми смъртоносни мускули и оголени зъби...
Елин си проправи път между тях и полетя по стълбите към уплашеното момиченце. Беше чиста, нямаше дори драскотина по себ си.