Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Нека сме наясно. Аз бях уважаван лидер много преди ти да се родиш. За всички замесени ще е най-добре, ако просто правиш това, което ти казвам. Ако ме принудиш да използвам предимствата си, няма да се поколебая…
Питър се изсмя горчиво.
— Предимства ли? Като например нелепия ти ход с този младеж? Това е жест на пълно отчаяние и ти го знаеш. — Той скръбно поклати глава и погледна момчето-крал. — Знам кой иска да ме накара да повярвам, че си, Рори или както там ти е името. Наистина приличаш на малкото ми братче, но тази вечер не каза нищо, за да ме убедиш, че наистина си брат ми.
— Не казах нищо нито в едната, нито в другата посока. — Рори сведе поглед. — Не ми е позволено.
Тези думи говореха много на Питър. Той отново се вгледа в профила на младия мъж, в очите му, във формата на носа и се запита дали чертите му са били променени, или подчертани… или пък бяха истински?
Очите на Базил мятаха светкавици и Питър виждаше, че всеки момент ще избухне. От мястото си по-нататък на масата Сарейн наблюдаваше разговора им и макар че не можеше да чуе думите им, изглеждаше много разтревожена.
Питър внезапно се изправи и се обърна към Естара за изненада на служителите по протокола. Повече нямаше да играе играта на Базил. Повиши глас:
— Господин председател, благодаря ви, че се показахте на дневна светлина, за да ни позволите да се насладим на тези прекрасни ястия. Рори, позволи ми да ти върна жеста и да те поканя на моя флагмански кораб, за да демонстрирам добрата воля и гостоприемството на Конфедерацията. Да кажем след два дни? Разбира се, спокойно можеш да доведеш председателя. — Понижи глас и тихо изръмжа на Базил: — Тогава ще ти дам отговора си за обединението на човешката раса.
Раздразненият председател кимна и крал Рори ведро прие поканата. Всички записвачки уловиха този момент.
Базил сякаш се опитваше да измисли как да направи така, че последната дума да е негова, дори докато Питър и антуражът му напускаха Двореца на шепота и заедно с ескорта си се отправяха обратно към космическото пристанище. Естара хвърли последен поглед към Сарейн, която сякаш се опитваше да й предаде нещо, но безуспешно.
Питър се свърза с адмирал Уилис и й съобщи, че са излезли от Двореца на шепота невредими и скоро ще са на „Юпитер“. Все още не беше сигурен какво се е опитвал да постигне председателят с тази среща, но самият той бе постигнал собствената си цел.
— Приключихме, адмирале. Вечерта беше много успешна.
Уилис изрази задоволството си. Естара изглеждаше разсеяна и притеснена, докато се качваха на дипломатическата совалка, която щеше да ги откара до патрулиращите в космоса конфедерационни кораби.
В предишния си живот като уличен хлапак Питър се бе научил как да пребърква джобовете на хората. Макар сега да беше крал, така и не бе забравил това важно умение. Докато совалката се издигаше във въздуха и се отдалечаваше от Дворцовия квартал, Питър хвана внимателно сребърния прибор, който дискретно бе пъхнал в ръкава си. Докато ОХ отвличаше вниманието с демонстративното вдигане на съборената лъжица, Питър бе свил вилицата от чинията на Рори. Вилица с проби от неговото ДНК.
123.
Сарейн
След като изпълни строго определената роля, отредена й от Базил на тържеството, Сарейн се оттегли в апартамента си. „Говори колкото се може по-малко — бе й наредил Базил. — Ти си тук само за да напомниш на Естара, че си с мен. Това е всичко“.
След края на вечерята той се бе върнал в убежището си дълбоко под земята и я бе оставил тук горе. Изобщо не й бе проговорил, макар че сигурно все още я следеше.
Тя се отпусна на едно канапе и се опита да си спомни всяка дума, която сестра й бе изрекла на вечерята, но воят на аларма за евакуация я изтръгна от мислите й. Противният шум изискваше цялото й внимание.
Заплахата от метеоритни сблъсъци все още не бе отминала, затова всеки знаеше, че трябва да се втурне към най-близкото убежище. Теоретично стаите с дебели стени трябваше да им осигурят защита в случай, че цялата сграда се срути, макар че ако в Дворцовия квартал се разбиеше някоя достатъчно голяма отломка от Луната, всичко в радиус от километри щеше да се превърне в пара.
Сарейн се втурна навън, без да взема нищо със себе си. Така или иначе вече бяха махнали всичките й любими вещи, когато Базил бе наредил да премебелират жилището й. Тя забърза по коридора, слезе на долния етаж и хукна към най-близкото убежище за високопоставени личности. Вмъкна се в малката стаичка — и видя, че някой я е изпреварил: заместник-председателят Елдред Каин.
Той заключи вратата и се обърна към нея със студена усмивка.