Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Питър и Естара няма да ни изоставят. — Този план накара сърцето й да подскочи. Най-после й се откриваше истинска възможност да се махне оттук. — И как ще стигна до корабите на Конфедерацията?
— Помолете капитан Кет да ви закара — отвърна Каин и се усмихна на стъписването й. — Да, тя и капитан Робъртс се върнаха тук няколко дни след унищожаването на Луната. Изглежда, си въобразяват, че председателят е забравил за заповедта за арест и на двамата. За щастие изтрих всички записи, преди разузнавачите да забележат кораба им. Сигурен съм, че капитан Кет ще се радва да ви види.
Сарейн не успя да скрие изненадата си. Виеше й се свят при мисълта, че може да избяга от Земята и може би дори да се върне на Терок.
— Знам как да се свържа с нея.
Каин кимна.
— Погрижете се крал Питър да узнае, че цялото население се е обърнало срещу председателя, но им трябва някой, с когото да го заменят. Ако се върне в Двореца на шепота, хората ще го подкрепят.
Тя стана от твърдата пейка и се заслуша в шума отвън — хората отново бяха започнали да се движат по коридорите.
— А докато аз летя да потърся убежище сред Конфедерацията, какво ще правите вие? Не можете ли да дойдете с мен?
Изражението на заместник-председателя бе неразгадаемо.
— Не, моето място е тук. Трябва да дам на Меча на свободата последните решаващи оръжия, от които се нуждаят. Когато се върне на Земята, председателят ще установи, че не му е останало никакво правителство.
124.
Тасия Тамблин
Сега, когато фероуите бягаха, корабите на Слънчевия флот нямаха търпение да се втурнат обратно към Илдира и да довършат работата. Адар Зан’нх нареди на всички оцелели бойни лайнери да се съберат и да се приготвят за заминаване.
Скитническите кораби, които бяха останали невредими, също бяха готови да се включат в кампанията, въпреки че замръзналите им венталски муниции се бяха свършили. В един от откритите оживени хангари на небесната мина Тасия се присъедини към останалите и погледна ентусиазираните им лица. Кото Окая потръпваше при всеки по-висок шум — товаренето на корабите, потеглянето им и съскането на отдушниците.
— Трябва да тръгнем след тях — настояваше магът-император Джора’х. — Илдира е беззащитна. Руса’х и неговите фероуи ще опустошат цялата планета само защото го разгромихме тук. Няма да спре пред нищо, за да ме нарани.
— Може би Руса’х няма чак такъв контрол над фероуите, както си мислим — предположи Осира’х.
Джес каза:
— Моите водоносци са се върнали на Терок и са готови да се хвърлят в битка. Ще им предам да ни последват към Илдира.
Тасия със задоволство установи колко разгневени са всички на фероуите. Това й напомняше за собствените й чувства към кликисите след премеждието на Ларо. Кликисите… проблем, който все още не бе решен. Мисълта за десетте фероуи, които бе убила с ледените си снаряди, й бе приятна, но планът й се струваше зле замислен.
— Вижте, не се ядосвайте. Шиз, не мога да повярвам, че аз съм гласът на разума тук! Лошото планиране е лоша тактика. Наистина ли сте подготвени възможно най-добре? Вярно, наистина можете да се отправите към Илдира, но няма да спечелите битката. Поемете си дъх и го направете както трябва.
Кото също бе раздразнен.
— Преди дори да си помислим отново да се изправим срещу фероуите, трябва да натоварим корабите с хиляди замръзнали снаряди. — Навъсено изгледа адар Зан’нх. — Вашите бойни лайнери не могат да устоят на горещината на фероуите, а както знаем, илдирийците си имат навик да блъскат корабите си в разни неща. Значи ви трябва по-добра броня.
— Нашата броня е най-добрата, създавана някога — каза Зан’нх с безизразен глас. — Няма нищо по-добро от нея.
— Значи ще трябва да измислим нещо по-добро, може би малко необичайно.
Лицето на командира на Слънчевия флот леко се разведри.
— Да, вас, човешките инженери, много ви бива в това.
— Някакви идеи, Кото? — попита Ческа.
Изобретателят се почеса по главата.
— Помолихте ме да помисля за начини да използваме венталите — започна той. — Ами ако ги накараме да оформят мъглив щит, като пашкул, около корпусите на нашите кораби?
— Ако искаме да развием и щита, и ледените снаряди, ще ни трябва много повече венталска вода от тази, с която разполагаме тук — разсъдливо каза Ческа.