Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Тасия обаче прие предложението на Кото с оптимизъм. Това бе крачка във вярната посока.
— Тогава трябва да си набавим повече, преди да сме се отправили към Илдира. Ако искаме да разгромим фероуите, ще трябва да се бием така, както никога досега.
— Можем да си набавим толкова венталска вода, колкото ни трябва — заяви Джес и кимна на сестра си. — Тасия, ти можеш да поведеш скитниците в битка. А Кото…
За всеобща изненада инженерът поклати глава.
— Аз няма да дойда с вас. Вече се уверихме, че оръжията ми действат, и това ми стига. Мисията е изпълнена. Сега трябва да довърша един друг проект — нещо също толкова важно, което досега пренебрегвахме. Или си мислите, че врагът ни е само един?
Ческа настръхна.
— Но нали трябва да победим фероуите!
— Така е, но за да го постигнете, не ви е нужно аз да съм на борда на някой кораб. Моята кликиска сирена от дни е готова за тестване, но изникнаха толкова други неща… Ако се окаже, че действа, можем да се отървем от цялата кликиска заплаха.
На Тасия не й трябваше да чува нищо повече.
— В такъв случай ще имаш нужда от помощта ми, Кото. Имам пребогат опит с тези проклети буболечки, а и трябва да им го върна за онова, което направиха с колонистите на Ларо! Щом имаш оръжие, ще ти намеря кликиси, върху които да го изпробваш.
Ческа и Джес я изгледаха втрещено, но Тасия не трепна.
— Знам, че би трябвало да дойда с вас и да ви помогна в борбата с фероуите. Шиз, може би дори би трябвало в този момент да съм на Земята с Роб и адмирал Уилис и да им помагам да се справят с отломките от Луната. Но моята Пътеводна звезда ми казва, че трябва да направя друго. Имай ми доверие, Джес.
Той изгледа сестра си и въздъхна дълбоко.
— Винаги си вземала решенията си сама, Тасия. Когато избяга и се присъедини към зевесетата, не попита никого от нас какво мисли. И сега не мога да те спра.
125.
Сели
С огромна радост Сели наблюдаваше завръщането на водоносците. Товарните им помещения бяха пълни с възстановена венталска вода, която бяха донесли от търсенията си, и всички водни същества бяха просмукани от гнева и бойния дух, демонстриран от Джес Тамблин и Ческа Перони.
Сели и Солимар докоснаха едно дърво и се заслушаха в приветствената песен, подета от верданите. Листата се раздвижиха, клонките помръдваха и се разтваряха, правеха на скитническите кораби място да се приближат.
Кипящи от енергия и от желание да се освободят, венталите убедиха новопристигналите пилоти да отворят товарните си помещения още в небето и енергизираната вода се изля във въздуха — потоци сребриста течност, които се събраха в сфери като уголемени дъждовни капки и се понесоха към огромните дървета.
Сели вече бе виждала как венталите се сливат с увредени световни дървета — симбиоза, която ги превръщаше в огромни вердански бойни кораби. Но това, което правеха венталите сега, й бе непознато. Тъй като грамадните кораби-дървета се бяха оказали уязвими за фероуите, този път венталите и верданите щяха да изпробват по-различна тактика — начин да обгърнат и погълнат огнените същества, а после да ги затворят обратно във вътрешността на слънцата им.
Сели и Солимар се присъединиха към други зелени жреци и жрици. Всички инстинктивно разбираха какво трябва да направят. Закатериха се по високите дървета, отчупиха десетки малки фиданки, които растяха в цепките на покритата със златисти плочки кора, и внимателно ги понесоха надолу.
В други, по-нормални времена жреците изпращаха пратеници, които засаждаха нови горички на далечни планети, за да разпространят разумните дървета из целия Спирален ръкав. Мисията на тези фиданки обаче бе съвсем различна.
Чрез телевръзката зелените жреци бяха научили от Нира за неотдавнашната битка на Голген. Джес и Ческа, адар Зан’нх, венталите и скитниците — всички те се приготвяха за новата битка на Илдира. И световната гора щеше да им помогне. Всички съюзници трябваше да действат сега, преди фероуите да започнат да унищожават империята в прилив на отмъстителност.
Сели отново погледна към небето и проследи с поглед безбройните венталски кълба, които се носеха надолу като буря от огромни дъждовни капки. Двамата със Солимар пристъпиха напред, като държаха току-що откъртените си фиданки. Поради връзката, която съществуваше между всички вердани, всяка деликатна фиданка бе също толкова важна част от световната гора, колкото и най-могъщото дърво. Всички те бяха едно.
Пред Сели се спусна венталско кълбо, широко колкото разперените й ръце. Тя притисна една от тънките фиданки към издутия мехур и водата сама се разтвори и се завъртя напред. Сели постави фиданката в центъра на кълбото, където тя се зарея свободна. Водата засия и забълбука от жива енергия — верданското дърво и венталът се сляха в една по-голяма сила. Несъкрушима сила, надяваше се Сели.