Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Забеляза, че малкото диамантено кълбо на Осира’х е започнало да пропада заедно с останалите. Ческа също го видя и насочи кораба им надолу, към дебелите газови слоеве и право към него. Двамата хванаха малкия кораб и докато го издърпваха обратно нагоре, към опустошените небесни мини и прегрупиращите се бойни лайнери на Слънчевия флот, момичето със смесена кръв изпрати второ съобщение:
— Чухте ли мислите на Руса’х? — попита тя и без да изчака за отговор, продължи: — Той отвежда всички фероуи на Илдира.
122.
Крал Питър
Смяташе, че е подготвен за този момент, но все пак стъпките му се забавиха и спряха, когато инкрустираните със злато врати се разтвориха. Рори седеше на края на дългата банкетна маса и гледаше право към него.
Пръстите на Естара се стегнаха по-здраво около ръката на Питър, но той не можеше да откъсне очи от лицето на младия мъж. Опита се да разбере дали Рори го е познал, но изражението на младежа си остана все тъй безизразно. Питър се разрови из старите си спомени, помъчи се да види по-ясно образа на малкото си братче, а после бързо се върна към настоящето.
Да, възможно бе. Можеше да е той…
След един неловък момент Рори се изправи.
— Добре дошли, Питър и Естара. Радвам се, че успяхте да ме посетите в моя Дворец на шепота.
„Това преднамерена подигравка ли е?“
— Нашите титли са крал Питър и кралица Естара — отвърна рязко Естара.
Преди момчето да успее да каже нещо, Базил Венцеслас влезе през една странична врата, както винаги облечен в един от елегантните си делови костюми. Изражението му бе студено, макар че успя да докара една лека усмивка за записвачките.
— Нека не започваме тази среща с маловажни дребнавости. Това ще развали атмосферата.
Питър не смяташе, че признаването на титлите им е маловажен въпрос, нито пък председателят смяташе така, но Базил очевидно бе решил да не започва спор.
— Не бихме искали да разваляме ничие удоволствие от тази среща — каза Питър. — Благодаря за поканата, Рори. — Преднамерено пропусна думата „крал“.
Застанало до него, учителското компи леко кимна. Самият ОХ бе учил Питър, че на такива събития е редно да се спазва тонът на домакина, а крал Рори сам бе показал, че тази вечер използването на титлите е ненужно.
Очите на Базил се присвиха и Питър разбра, че е уцелил болно място.
Хората от антуража на Питър и Естара изпълниха залата за тържества и се смесиха с колегите си от Ханзата. Сарейн седеше на другия край на масата, заобиколена (охранявана) от неколцина министри и дребни чиновници. Естара поздрави сестра си с голяма радост, но Сарейн остана скована и нащрек, сякаш за тази вечер й бяха позволили само строго определен брой думи.
— Добре дошла в Двореца на шепота, Естара.
Питър предполагаше, че Базил й е изредил цял списък с правила и последствия от нарушаването им, за да й позволи да присъства на вечерята. Естара погледна сестра си — очевидно искаше да поговори с нея, но това нямаше да се случи. Заместник-председателят Каин — седеше от другата страна на масата — също не каза нито дума.
Питър поведе Естара към челното място на широката маса, където седеше Рори.
— Хайде, Рори, няма нужда да стоиш съвсем сам. Ако преместим тези два стола, ще има достатъчно място тримата да седнем заедно, като равнопоставени. — Отправи ледена усмивка към Базил. — В духа на сътрудничеството и взаимното уважение.
Специалистите по протокола в Двореца на шепота побързаха да разместят столовете. Сарейн погледна настрани, сякаш искаше да прикрие смутена усмивка. Питър и Естара седнаха от двете страни на Рори, който очевидно трябваше да се съобразява с много ясно постановени правила, също като Сарейн.
Докато сервираха изисканите ястия — едно предястие след друго, разноцветни салати, студени освежителни напитки, най-различни меса, — ОХ не се отдели от Питър. Учителското компи грижливо анализираше всяко блюдо, проверяваше храната за отрови, халюциногени и други опасни химически добавки. Според правилата на етикета прислужниците сипваха храната в отделни чинии от една обща купа, така че ако в някое от блюдата имаше нещо, крал Рори също щеше да пострада. Питър обаче смяташе, че председателят спокойно може да е дал на своето протеже противоотрова още преди вечерята или да му е изградил имунитет към някоя смъртоносна отрова. От друга страна, Базил едва ли очакваше да заблуди Питър толкова лесно.