Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Водната топка се издигна във въздуха и се зарея над дърветата. Солимар също постави фиданка в едно очакващо венталско кълбо и второто обгърнато дърво полетя, за да се присъедини към първото. Други зелени жреци пристъпиха напред и сториха същото; всеки от тях създаваше ново комбинирано елементално оръжие.
След като изпразни течния си товар във въздуха, Нико Чан Тайлар приземи „Водолей“. Десет други водоносци също кацнаха. Нико излезе от люка, следван от баща си Крим и още един възрастен мъж, когото някои от представителите на клановете разпознаха.
— Кейлъб Тамблин!
— Да, и аз влизам в тази проклета война след това, което ми сториха ония огнени чудовища, и след като убиха Ден.
Майка Алекса и отец Идрис излязоха да ги посрещнат заедно с бебето Рейналд, за което се грижеха по време на отсъствието на родителите му.
— Новите бойци винаги са добре дошли.
— Готов съм. — Кейлъб скръсти костеливите си ръце на гърдите си. — От мен ще има полза. Само почакайте и ще видите.
Бащата на Сели стисна ръката му.
— Радваме се, че сте с нас. И какво точно можете да правите?
Старецът май се смути.
Зелените жреци и жрици продължаваха да създават оръжия от фиданки и водни топки. Клонките се рееха във венталските си мехури, като едновременно извличаха и предоставяха енергия. Над короните на дърветата се издигнаха множество сребристи топки, отразяваха слънчевата светлина като мрежа от лъскави перли. Нико се загледа нагоре. Бадемовите му очи искряха.
— Красиви са.
— Да се надяваме, че на фероуите няма да им харесат толкова — изръмжа баща му.
Когато всички комбинирани оръжия бяха готови, вентало-верданските кълба устремно се понесоха към Илдира.
— Това ли е всичко? — Кейлъб Тамблин се оглеждаше несигурно. — Очаквах нещо да се случи.
— О, ще се случат много неща — предрече Сели.
— Много повече — добави Солимар. — Но ще се случат на Илдира.
Кейлъб потупа Крим по рамото.
— Тогава какво чакаме?
Нико вече тичаше към кораба си. Останалите водоносци правеха същото.
126.
Сарейн
Двамата с Каин обмислиха плана си, като обърнаха особено внимание на прецизното изчисляване на времето. Чакаха бушуващият Базил да потегли за срещата си на четири очи с крал Питър на флагманския кораб на Конфедерацията; напуснеше ли Земята, щяха да разполагат с по-малко от два дни, за да свалят правителството на Ханзата.
Преди заминаването си Базил отново дойде в апартамента й. Беше напрегнат и разтревожен. За щастие не поиска от нея секс; имаше наум нещо друго.
— Скоро ще празнуваме, Сарейн. Всичко ще си дойде на мястото. След като заставя Питър да осъзнае, че не може да ми се противопостави, в Ханзата отново ще се възцари ред.
Председателят не се опитваше да скрие ултиматума, който бе поставил на Питър — дори беше доволен от гениалното си хрумване да използва отдавна загубения брат на Питър като коз. Сигурен бе, че Питър ще се подчини на исканията му.
Сега стоеше толкова близо до нея, че създаваше впечатление за интимност, която Сарейн не желаеше. Защо топлината на дъха му я накара да почувства студена тръпка по гръбнака си?
— Исках да те успокоя — продължи той и я докосна по рамото. — Когато се върна, ще се нуждая от помощта ти по-често. — Плъзна пръст по брадичката й към високата й скула. — Знам, че напоследък се държа студено с теб. Разсеяно. Но имам нужда да си до мен.
В ума на Сарейн бушуваше вихрушка от мисли. Базил наистина ли изпитваше поне искрица от някогашните си чувства към нея? Или просто отново я манипулираше? Не можеше да забрави изобличаващите записи, които бе скрил под възглавницата й — недвусмислено предупреждение, че знае за участието й в деяния, заради които може да я екзекутира. Сарейн примигна, когато през ума й мина странна мисъл. Ами ако Базил не бе възнамерявал да я сплаши, а да й докаже благосклонността си — да й покаже, че знае за прегрешенията й, но иска да й прости?
Той се усмихна, сякаш изведнъж му бе хрумнала някаква идея, но Сарейн бе сигурна, че го е планирал предварително.
— Докато ме няма, искам да пренесеш нещата си в стаите ми под земята. Остани с мен в безопасност в бункера. Ще сме заедно всеки ден.
Предложението му я разтревожи, но тя все пак кимна с престорен ентусиазъм. Не биваше да го предизвиква, не биваше да събужда подозренията му. Нямаше търпение да дочака мига, в който щеше да избяга от Земята.