Пепел от светове

Джес знаеше, че главната цел на венталите трябва да е Руса’х.

Ческа също го разбираше.

— Ако го унищожим тук, няма да има нужда да ходим чак в Илдира. Той сам избра това бойно поле. Нека го обърнем срещу него!

Като разпалваха у венталите дълбока, непоколебима решителност, двамата насочиха водния си кораб нагоре, към централния елипсоид. Руса’х бе повел огненото си кълбо, за да намери и унищожи мага-император сред многобройните бойни лайнери на Слънчевия флот, но засега не бе успял.

Някъде долу обаче се случи някакво друго разбъркване, съвсем различно от битката над главите им. Джес почувства какво ще се издигне от облаците всеки миг. Ческа стреснато го погледна.

— Хидроги!

— Хидроги — повториха венталите в съзнанието му. — Дошли са да се бият тук.

Джес не можа да потисне надигащия се в гърдите му прилив на гняв и неверие.

— Дрогите ще се обърнат срещу нас! Все едно сме пуснали вълка да ни брани срещу бясно куче.

Венталите обаче отговориха с непоколебима увереност, която самият той не чувстваше.

— Ние ще ги оковем.

Облаците се разделиха и към откритото ярко небе се стрелна армада от кълба с остри шипове. Бяха десетки. Стотици. И с тях се издигаше и малкият кораб.

— Хидрогите са разярени, че фероуите са дошли в техния свят. Убедих ги да ни помогнат в битката — обади се Осира’х.

— Не вярвам — каза Ческа.

— Ние сме войнствени вентали. Вие ни научихте да се бием — обади се гласът в главата на Джес. — Научихме се да обмисляме различните възможности. Хидрогите не се бият нито заради, нас, нито заради хората, а само заради себе си. Искат единствено да унищожат фероуите, нищо повече.

— Аз ги подчиних на волята си, както някога — каза Осира’х. — Те приемат ограниченията.

— Венталите ще ги погълнат.

Джес не остана докрай убеден, но се довери на увереността на венталите. Осира’х бе действала самостоятелно, а водните същества вярваха, че освобождаването на хидрогите може да им донесе някаква полза, поне засега.

Затворени в ядрата с високо налягане на газовите си гиганти, хидрогите прекалено дълго бяха кипели в силата на собствения си гняв. Сега, когато веригите бяха охлабени, безброй бойни кълба се понесоха напред. Тяхната трайна, датираща от древни времена ненавист към огнените същества неизмеримо надхвърляше породилата се относително скоро омраза към хората. Всяко от тях избра мишената си, без да се поколебае нито за миг.

Към горящите елипсоиди се понесоха диамантени кълба, от които изригваха лъкатушещи сини светкавици. Огнените кълба пулсираха и се съпротивляваха, но някои от по-слабите изчезнаха като свещи, угасени от вятъра.

Но още докато бойните кълба се хвърляха в битката, ластари от венталска пара ги обгърнаха в странна симбиоза. Когато хидрогските кълба се приближиха към една група фероуи, разумната мъгла се разшири и се издигна във фини мрежи, за да заплете фероуите в тях.