Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Питър все още се чудеше защо председателят ги бе поканил тук. Дали за да му даде възможност да разгледа Рори отблизо? Младият мъж със сигурност приличаше на брат му. При всяка възможност Питър го поглеждаше, наблюдаваше движенията му, външността му. Не можеше да е сигурен…
По време на вечерята Рори поддържаше безличен разговор, в който не спомена нищо важно и не подхвърли и най-малкия намек за миналото си. Не каза нищо, за да убеди Питър… което в известен смисъл бе още по-убедително. Ако това беше номер, Базил щеше да снабди самозванеца с какви ли не дребни подробности. Питър направи няколко предпазливи намека за предишния си живот с надеждата, че Рори — ако това бе истинският Рори — ще ги подеме. Но младият крал не реагира.
Сарейн попита за бебето Рейналд и Естара с радост заразказва на сестра си за момченцето.
— Надявам се да го видя един ден — рече Сарейн и млъкна, сякаш бе казала прекалено много.
Питър хладно се обърна към председателя:
— И така, Базил, вярно ли е, че сте преместили кабинета си от сградата на Ханзата в някакъв подземен бункер? Наистина ли се криете под някаква скала, докато Земята се бори с най-голямата криза в историята си?
Лицето на Базил се втвърди.
— Виждате прекалено много в това. Реших, че е благоразумно да активирам втори команден център. Междувременно крал Рори остава тук, в Двореца на шепота, и се появява пред хората всеки път, когато е необходимо.
— Значи според вас в Двореца на шепота е съвсем безопасно? — Питър махна с ръка към залата и ръкавът му закачи една сложно украсена сребърна лъжица и я събори от масата. Питър се опита да я хване, но не успя и тя падна на земята с дрънчене, което смекчи сериозността на въпроса му. ОХ се наведе и я вдигна.
Шумът накара Базил да се усмихне.
— Нервен ли сте, Питър?
— Просто съм непохватен. — Питър се увери, че записвачките са уловили смутената му усмивка, а после изненада председателя със сериозна молба: — Бих желал да използвам тази възможност официално да изискам освобождаването на Патрик Фицпатрик и съпругата му. Те са граждани на Конфедерацията.
Базил изглеждаше така, сякаш е преглътнал нещо лепкаво и неприятно.
— Те са обвинени в подривна дейност — престъпление, което е много сериозно, особено в такава извънредна ситуация. Ханзата няма да прояви снизходителност.
— Да, видяхме как се разправихте с бившия председател Морийн Фицпатрик — намеси се Естара.
Базил даде знак да започне музиката.
Когато привършиха с основното блюдо и им поднесоха кафе и сладки ликьори, Питър отпи от кафето — иронично подправено с кардамон, запазената марка на Базил. Самият председател взе само ледена вода с парченце лимон.
От отсрещния край на масата заместник-председателят Каин прочете изявление, в което благодареше на всички кораби, доброволно притекли се на помощ на Земята. Каин толкова рядко говореше пред публика, че Питър не разбра защо този път са избрали него, а не крал Рори. После видя, че Базил иска вниманието на публиката да бъде отвлечено към заместник-председателя, за да може да заговори тихо с Питър.
— Каква игра играеш? Защо доведе всичките си кораби? Какво целиш наистина, Питър? Държа всички кораби на ЗВС в готовност в случай, че опиташ нещо.
Естара изсумтя невярващо.
— Дойдохме, за да помогнем, независимо дали го вярвате, или не.
— Земята претърпя неизмеримо бедствие, Базил — рече Питър. — Или не си забелязал?
— Забелязвам цял военен флот, разположен пред вратата ми, и бивш крал, който недвусмислено е показал, че иска да ме свали от поста ми. Заради доброто на човешката раса е време тази глупост да спре.
— Глупост ли? — попита тихо Естара. — Ние просто ви предложихме помощ, докато вие нападнахте скитническите небесни мини, корабостроителници и депа за гориво. Война ли искате да предизвикате?
Базил изгледа кралицата така, сякаш отправяше предупреждение на непослушно дете. Поле се огледа, за да се увери, че никоя от записвачките не е достатъчно близо, за да долови думите му, и обърна студен поглед към Питър.
— Достатъчно се заблуждава, че си велик. Откажи се от короната и разпусни глупавата си Конфедерация. От три века Ханзата е защитавала човешката раса. Сега, когато сме във война с кликисите, с фероуите и кой знае какво още, не трябва да сме разединени. Аз съм най-подходящият да изведе хората от тази криза.
— По какви стандарти? — Питър остана изненадан, че Базил изобщо може да изрече подобно нещо.
Както и очакваше, лицето на председателя потъмня — така ставаше винаги, когато разговорът не се развиваше според желанията му.