В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М. А. Й.). Получаването е според заплащането. Съдбата е справедлива. Който заплати повече от другите, възможно пребиваващи в доволство и удобства,той ще получи и повече. От обикновена гледна точка трудностите и лишенията не са добри. Но сравнете двама, единият със закален от трудностите на живота дух, а другият — изнежен от оранжерийната обстановка. При еднакви условия на живот първият ще премине през живота уверено, спокойно и победно, а вторият — страдайки и измъчвайки се, защото оранжерийната обстановка прави човека непригоден дори за обикновения живот. Затова да се радваме на трудностите, препятствията и обременените обстоятелства. Без тяхното наличие духът не може да израсте и животът не може да бъде преодолян. (5.99)
297. Любовта се доказва с дела. Заради тези, които обичаме, много може да се направи и от много неща можем да се откажем заради тях. Нима не е радост да дадеш нещо за любимия? Всекидневното приношение е указател за постоянството на любовта и преданността. Формулата: „Какво още мога да ти принеса, Владико?“ нека да стане постановка за всеки ден. Приношения без край ще означават и получаване без край. Нека с всички мерки, с всички сили, с цялото си желание, с цялото си сърце и мисъл да постигаме пълнотата на съзвучието. Съзвучим с висшето и най-доброто, което е в нас. Усилвайки това най-добро и действително ставайки по-добри, задълбочаваме светлоносната връзка. С кои откъслеци от миналия ден, с кои негодни мисли можем да заменим Общуването със Светлината? Който повече донесе, повече ще получи. Така непонятното жертвоприношение се превръща в приношение за всеки ден, приношение на своите най-добри чувства и светли стремежи на Тези, Които обичаме и до Които искаме да сме наблизо в Надземния свят. (5.297)
Ако съдовете са приготвени, то в тях може да се налива и ако са донесени кошниците, те могат да бъдат напълнени. На искащия ще се даде. Получаваме според съзвучието, но, въпреки че знаем това, не винаги съблюдаваме закона, надявайки се, че Учителят е длъжен да ни изпълва със Светлина дори тогава, когато съзнанието е затъмнено със звучене от друг порядък, нямащо нищо общо със Светлината. Звучете светлоносно и пълнострунно и постъпленията няма да се забавят. Ако, обаче, недостойните мисли нахлуват или вече са проникнали в съзнанието, то трябва незабавно да бъде пренастроено на светлоносна вълна, за да стане възможно установяването на съзвучие със Светлината. Светлината звучи. Звучат разцветките й в хармонично съчетание с тези съзвучия. Казано е, че „В Твоята Светлина ще видим Светлината“ — добавям: своята светлина. Следователно, чистото светлоносно състояние на съзнанието е необходимо за възприемане на Светлината от Нас. Лъчът трябва да се посрещне от отвореното към Мен съзнание, но със сърце очистено от всичко, което го затъмнява. (5.383)
Да! Да! Да! След всяко духовно даване даващият усеща, че сякаш е взел върху себе си част от несъвършенствата на получаващия. Често тази реакция е напълно определена. Дори в обикновена беседа може да се усети подем или загуба на сила, а още повече това е забележимо при отдаване на огън. Когато Агни се натрупва в организма, неговото предаване става със слово, мисъл и чувство, а често и непроизволно по закона на скачените съдове. (5.388)
Всяко насилствено натрапване на своя авторитет е недопустимо. Всяка надменност и надутост със знание, не претворено в опит с приложение, е като блясъка на фалшиви камъни. Мнозина се спъват в това. Незнаещият и неопитният се стреми да привлича към себе си, без да знае какво тежко бреме е всеки поканен. Но знаещият очаква само дошлите сами и почукалите. У него няма желание да блесне с това, че той знае или да се опитва да натрапва нещо на някого. Затова се препоръчва да се отговаря на въпроси, избягвайки да се насища съзнанието с факти, не засягащи задавания въпрос. Даването не според съзнанието или над неговата вместимост неизбежно предизвиква реакция на противодействие и се налага да се плаща много и то толкова повече, колкото повече е било дадено не според съзнанието. Дай, дай, дай — всички искат това, но да раздаде мъдро може само пътникът с много опит. Получилите извън мярката особено яростно критикуват. Критиката е резултат от не вместването. Особено предпазливи трябва да бъдем с тези, които са подложени на тъмни въздействия. Затруднен е пътят за човека без знание и разпространението на Учението става непосилна задача. (5.464)
(Гуру). Хорската неблагодарност, очевидно, е обичайната цена за даренията на духа. Нека това съображение подскаже кога трябва да се удържат поривите на даващото сърце. Състоянието на временно вместване не трябва да бъде мерило за даването. Това е твърде непостоянна величина и да се съди по нея е невъзможно. Продънено решето не може да се напълни и съмняващ се не може да бъде удовлетворен, защото ехидната на съмнението живее в сърцето. (5.513)