Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Амвросий бе коленичил до него. Дланите му бяха покрити с кръв. Отецът неуспешно се опитваше да запуши раната.
Бернар също коленичи, Надя пристъпи в банята, а Рун огледа стаята за противници. Дебелите кадифени завеси бяха спуснати, простото месингово легло бе разхвърляно и празно, столът беше прибран под древното бюро, книгите бяха подредени по рафтовете си.
Рун разбра.
Бяха го изненадали в леглото, докато е почивал. Не е можел да се съпротивлява.
Затвори очи и напрегна сетивата си. Единствените биещи сърца в стаята бяха на Амвросий и на папата. Единствените миризми бяха познати — Амвросий, Негово светейшество, другите сангвинисти, хартия, прах и следи от тамян. И над всичко това — миризмата на пролятата кръв на стареца.
Насочи вниманието си към Негово светейшество. Лицето му бе изгубило и малкото цвят, който бе имало, когато дойдоха. Дишаше хрипливо през полуотворената си уста.
— Дойдох да му кажа, а той... той... — запелтечи Амвросий. — Трябва му лекар. Извикайте лекар!
Бернар твърдо постави длан върху раната на папата. Надя кимна веднъж, за да покаже, че банята е празна, след което изтича навън и се понесе като вятър през коридора.
Амвросий избърса длани в черното си расо. Сърцето му прескачаше от страх или шок. Изглеждаше толкова блед и окаян, че дори Рун изпита съжаление към него.
Той постави ръка на рамото на Бернар.
— Трябва да го отнесем в операционната. Може би личният му лекар ще успее да му помогне.
Бернар го погледна шокирано.
— Бернар! — остро каза Рун.
Кардиналът като че ли дойде на себе си.
— Разбира се.
Без да спира да притиска раната, Бернар пъхна свободната си ръка под раменете на стареца. Рун също го подхвана. Папата не тежеше много и щяха да го пренесат лесно. Сърцето му биеше неравномерно, всеки удар бе по-слаб от предишния. Ако не му окажеха помощ, не му оставаше още много живот.
Рун и Бернар вдигнаха ранения и го понесоха към спешната операционна. Надя щеше да заведе лекаря направо там.
Този път вървяха бавно по коридора. Рун имаше време да разгледа старите картини в тежките им дървени рамки. Това бе стената на светците и всяка картина разказваше история за болка и мъченичество.
Швейцарските гвардейци тичаха срещу тях по коридора заедно с Ерин, Джордан и Нейт.
— Негово светейшество е тежко ранен. — Бернар говореше на официалния италиански от далечното му детство. Рун не беше чувал този акцент от много години. Кардиналът явно още беше шокиран.
Гвардейците се разделиха като вода, за да им направят път.
Както се беше надявал Рун, Надя чакаше в операционната заедно с разчорлен мъж в бяла престилка. Човекът изглеждаше така, сякаш го бяха измъкнали от леглото и са го карали да спринтира дотук.
Той пребледня, когато видя кого носят.
Минаха покрай него в лъскавата модерна операционна. Хромираните повърхности на съвременните машини проблясваха под найлонови покривала. На стената имаше само прост кръгъл часовник и тежък железен кръст.
Рун и Бернар положиха Негово светейшество на чистото бяло легло. Бернар още притискаше раната.
— Направено е с бръснач — обясни той.
В операционната се втурна втори доктор.
— Всички да излязат — каза първият доктор. — Тук се допуска само медицински персонал.
Докато лекарите работеха върху Негово светейшество, Рун се молеше да намерят начин да го спасят. Нямаше какво друго да прави.
Излезе в коридора. Капки кръв блестяха по дървения под.
— Къде отиде Надя?
— Тръгна с отделение гвардейци — каза Джордан. — Да търсят онзи, който е направил това.
Ако нападателят можеше да бъде открит, Надя щеше да го открие. Рун се облегна на дървената ламперия. Бернар го прегърна през раменете и се облегна на него. От векове не бе имало успешно покушение срещу папа.
— Какво означава това за Батори, Ерин? — попита Джордан.
Очите ѝ казаха на Рун всичко, което му бе нужно.
— Означава, че тя разполага с двете съставки, необходими за отварянето на книгата.
57.
На Ерин ѝ се искаше да има по-добри новини. Белиал разполагаха с книгата и със средствата да я отворят. Дали това щеше да е достатъчно за тях, за да я превърнат. Дали злото вече бе победило?
Нейт се свлече по стената и седна на пода до нея. Крачолът му беше подгизнал от прясна кръв. Никога не го бе виждала толкова блед. Той облегна глава на ламперията.
Джордан извади бутилка вода от джоба на палтото си и я напъха в ръцете на младежа.
Нейт я пресуши на една дълга глътка. Откога не беше приемал течности? Ерин така и не се беше сетила да го попита дали е жаден; на практика го караше да спринтира от момента, когато бе хвърлен в килията ѝ.