Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— А ще ме пуснете ли на свобода? — запита Люсиен, станал на свой ред ироничен.
— Не още — отвърна Камюзо. — Утре обаче, след очната ставка с Жак Колен, навярно ще бъдете освободен. Правосъдието трябва да разбере дали сте съучастник, или не в престъпленията, които може да е извършил този човек след бягството си от каторгата, тоест — след 1820 година. Но няма да ви държа вече изолиран. Ще напиша на директора да ви сложи в най-хубавата килия от „пистолите“.
— Ще има ли там с какво да пиша…
— Ще ви доставят всичко, каквото поискате, аз ще наредя това чрез разсилния, който ще ви придружи.
Люсиен подписа машинално протокола, подписа и допълнителните документи, подчинявайки се на поясненията на Кокар с кротостта на обречена жертва. Само една подробност ще разкрие по-добре състоянието му, отколкото и най-подробното описание. Съобщението за очната ставка с Жак Колен бе изсушило капките пот по лицето му и сухите му очи заблестяха с непоносим блясък. За светкавично кратко време той се превърна като Жак Колен в човек от камък.
У хора, чийто характер прилича на характера на Люсиен (така добре проучен от Жак Колен), внезапните преходи от състояние на пълна отпуснатост към почти механични действия — до такава степен човешките сили са напрегнати — представляват едно от най-ярките явления на умствения живот и волята. Подобно на изчезнала изворна вода, волята се възвръща; тя влива в приготвения за действие апарат неизвестна своя съставка и тогава трупът става жив човек и се впуска, изпълнен със сили, във върховни битки.
Люсиен сложи писмото на Естер заедно с портрета, който тя му бе върнала, до сърцето си. После се поклони презрително пред господин Камюзо и тръгна с решителна стъпка по коридорите между двамата жандарми.
— Този е закоравял престъпник! — каза следователят на писаря си, за да си отмъсти за смазващото презрение на поета към него. — Помисли, че като издава съучастника си, ще се спаси.
— От двамата каторжникът е по-силният — забеляза боязливо Кокар.
Следователят бива подложен на мъки
— Свободен сте, Кокар — каза съдията. — Стига толкова за днес. Отпратете хората, които чакат вън, и ги предупредете да дойдат утре. Чакайте! Идете веднага при господин главния прокурор, проверете дали е още в кабинета си и ако е там, поискайте да ме приеме за малко. О, сигурно е там — продължи той, като погледна към един грозен дървен часовник, боядисан в зелено, с позлатени жилчици. — Часът е три и четвърт.
Понеже разпитите се пишат изцяло (а ние ги прочитаме толкова бързо), въпросите, както и отговорите, заемат страшно много време. Това е една от причините за забавянето на криминалните следствия и за продължителността на предварителните затвори. За дребните хорица това е разорение, за богатите — срам: за тях незабавното пускане на свобода поправя — дотолкова, доколкото може да се поправи — бедата от арестуването. Ето защо двете сцени, които вярно предадохме, отнеха цялото време, употребено от Азѝ да разчете нарежданията на господаря си, да измъкне херцогинята от будоара й и да вдъхне сили на госпожа дьо Серизи.
Камюзо, който смяташе да извлече полза за себе си от умението си като следовател, взе протоколите от двата разпита, препрочете ги и реши да ги покаже на главния прокурор, като го запита за мнението му. Тъкмо се бе отдал на тези мисли, разсилният се върна да му каже, че камериерът на графиня дьо Серизи желае непременно да говори с него. Камюзо кимна, вътре влезе един слуга, облечен като господар, погледна едно след друго към разсилния и към съдията и запита:
— На господин Камюзо ли имам честта…
— Да — отвърнаха и съдията, и разсилният.
Камюзо взе писмото, подадено му от прислужника, и прочете следното:
„В името на редица интереси, които вие, драги Камюзо, ще разберете, не разпитвайте господин дьо Рюбампре; ние ще ви донесем доказателства за неговата невинност, за да бъде той незабавно пуснат на свобода.
Д. дьо Мофриньоз, Л. дьо Серизи
П.П. «Изгорете това писмо.»“
Камюзо разбра, че е извършил огромна грешка, като е поставял уловки на Люсиен, и веднага се подчини на двете светски дами. Той запали една свещ и унищожи писмото на херцогинята. Камериерът се поклони почтително.
— Значи, госпожа дьо Серизи идва? — запита той.
— Впрягаха конете — отговори камериерът.