Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
В тоя момент Кокар дойде да каже на господин Камюзо, че главният прокурор го чака.
Потиснат от грешката, която бе извършил в ущърб на стремежите си, но в полза на Темида, съдията, у когото седемгодишната практика бе развила хитроумието, присъщо на всеки мъж, мерил силите си като студент по право с кокетни работнички, реши да се въоръжи срещу гнева на двете знатни дами. Със свещта, на която бе унищожил писмото и която продължаваше да гори, той запечати тридесетте писъмца на херцогиня дьо Мофриньоз до Люсиен и доста обемистата кореспонденция на госпожа дьо Серизи, след което отиде при главния прокурор.
Господин главният прокурор
Съдебната палата представлява смесица от постройки, разположени една над друга, едни — внушителни, други — просташки; поради липсата на единство те си пречат една на друга. Чакалнята е най-голямото от всички известни помещения; обаче липсата на мебелировка в нея прави тежко впечатление. Този огромен храм на съдийството засенчва кралския съд. Освен това Търговската галерия води до две помийни ями. Вижда се едно стълбище с двойно перило, малко по-голямо от стълбището на изправителната полиция, под което се намира голяма двукрила врата. Стълбата води към наказателния съд, а вратата под нея — към втори. От дълги години престъпленията, извършени в департамента Сена, изискват две съдебни сесии. От тази страна се намират прокуратурата, адвокатските кабинети, библиотеката, кабинетите на заместник-прокурорите и на заместниците на главния прокурор. Всички тези помещения (защото трябва да си послужим с някакъв общ термин) се съединяват чрез витлообразни стълбички и мрачни коридори, които са срам за архитектурата, за Париж и за Франция. Погледната отвътре, първата от нашите върховни съдебни инстанции надминава по грозота затворите. Художникът на човешките нрави би се стъписал, ако трябва да описва отвратителния коридор, широк един метър — където чакат свидетелите на наказателния съд. А що се отнася до печката, с която се отоплява заседателната зала, тя би била позор дори за някое кафене на булевард Монпарнас.
Кабинетът на главния прокурор е в едно осмоъгълно помещение, долепено до Търговската галерия, направено сравнително отскоро (в сравнение с възрастта на Палатата) в двора, граничещ с женското отделение. Тази част от Съдебната палата е засенчена изцяло от високите и величествени постройки, съставляващи „Сент-Шапел“. Ето защо тук е мрачно и тихо.
Господин дьо Гранвил, достоен приемник на големите магистрати от стария парламент, не бе пожелал да си отиде, преди да научи нещо по-съществено по делото на Люсиен. Той очакваше нови факти от Камюзо и предизвестието на следователя го потопи в неволна замечтаност, резултат на чакането и у най-достойните хора. Той поседя така в нишата на прозореца в кабинета си, после стана, закрачи напред-назад, защото Камюзо, когото нарочно бе пресрещнал сутринта, не бе проявил голяма отзивчивост; изпитваше смътна тревога и се измъчваше. Ето защо. Естеството на службата му забраняваше да накърнява пълната самостоятелност на по-долни по чин служители, а в този процес бяха засегнати честта и общественото положение на най-добрия му приятел, един от най-разпалените му покровители, граф дьо Серизи, министър, член на частния кралски съвет, подпредседател на Държавния съвет и бъдещ канцлер на Франция (в случай че благородният старец, изпълняващ тези високи длъжности, случайно умреше). Господин дьо Серизи имаше нещастието да обожава жена си въпреки всичко и непрекъснато я закриляше. А главният прокурор разбираше отлично какъв ужасен шум ще вдигне и в обществото, и в двореца вината на човек, чието име често с присмехулство е било съчетавано с името на графинята.
„Ах — каза си той и скръсти ръце, — някога кралската власт е имала правото да обжалва делата… Нашата страст към равенство съвсем ще убие ония времена…“
Този достолепен магистрат познаваше привлекателната страна и страданията на незаконните връзки. Както видяхме, Естер и Люсиен бяха наели жилището, където Гранвил бе живял в таен брак с госпожица дьо Белфьой и откъдето един ден тя бе избягала, отвлечена от един окаяник. (Виж „Двоен брак“ в „Сцени от частния живот“.)
Точно когато главният прокурор си казваше: „Комюзо сигурно е извършил някаква глупост“, следователят почука два пъти на вратата на кабинета му.
— Я, драги Камюзо, как е делото, за което ви говорих тази сутрин?
— Зле, господни графе, четете и съдете сам!