Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Предадох доверието ти.
– Напротив. Роуан, нали му каза, че няма да му дадем Ключа.
Той вдиша и масивните му гърди се разшириха.
– А щях. Богове, Елин... бях в ръцете му, а той дори не разбра. Само още минута, и щях да му кажа всичко, без да ме интересува пръстенът. Ераван, вещиците, кралят, Майев... Срещу всичките съм готов да се изправя. Но мисълта, че можех да загубя теб... – Той затвори очи, сведе глава и дъхът му стопли устните ù. – Провалих се – рече с пресипнал глас. – Много съжалявам. Ароматът му на заснежени борове я обгърна. Трябваше да се отдалечи от него, да отиде в другия край на леглото. Не ме докосвай по този начин.
Но ръката му сякаш жигосваше рамото ù, а тялото му почти покриваше нейното.
– Няма за какво да съжаляваш – прошепна тя. – Имам ти пълно доверие, Роуан.
Той кимна едва доловимо.
– Липсваше ми – пророни тихо. Погледът му прескачаше между устните и очите ù. – Докато бях във Вендлин. Излъгах, че не си ми липсвала. Още от момента, в който тръгна, обезумях от мъка по теб. Радвах се, че трябваше да проследя Лоркан до тук, защото щях да те видя. А тази вечер, когато опря ножа в гърлото ти... – Той плъзна мазолест пръст по раната на врата ù и топлината му разцъфна в нея. – Мислех само за това как може никога да не разбереш колко си ми липсвала, когато ни делеше някакъв си океан. Но и смъртта да ни разделеше... щях да те намеря. Без значение колко закони трябваше да престъпя. Сам щях да открия трите ключа и да отворя портата. Но щях да те намеря. На всяка цена.
Тя примигна, за да потуши паренето в очите си, а той пъхна ръка между телата им, взе нейната и я вдигна до татуираната си буза. Стана ù трудно да диша, да съсредоточи вниманието си върху каквото и да било друго, освен върху гладката му, топла кожа. Той не откъсна очи от нейните, когато погали с палец скулата му. Наслаждавайки се на всяко движение, Елин замилва лицето му, плетеницата от древни думи по него, докато погледът му сякаш я събличаше гола.
Съжалявам, повтаряха очите му.
Без да секва магията между погледите им, тя свали ръка от лицето му и съвсем бавно, за да се увери, че разбира всяка нейна стъпка, отметна глава назад, докато шията ù не се разкри гола и извита като дъга пред него.
– Елин – пророни той. Не като укор или предупреждение, а... като молба.
Прозвуча като молба.
Той сведе глава до врата ù и устните му закръжаха на милиметри от кожата ù.
Елин изви шия още повече в безмълвна покана.
Роуан простена тихо и докосна плътта ù със зъби.
Едно стисване на челюстите, едно движение, и можеше да изтръгне гръкляна ù.
Удължените му кучешки зъби се плъзнаха по кожата ù – нежно, съсредоточено.
Тя стисна чаршафите в шепи, за да не прокара пръсти по голия му гръб и да го притисне към себе си.
Роуан зарови едната си ръка в косите ù.
– Никой друг – прошепна тя. – Никой друг не бих допуснала до гърлото си. – Само така можеше да му демонстрира истински доверието си, и то по начин, който единствено хищническата му елфическа страна бе способна да разбере. –
Никой друг – повтори тя.
Той простена отново в отговор и потвърждение... и призив, а тътенът на гласа му прокънтя из тялото ù. После стисна внимателно със зъби мястото, където пулсираше и бушуваше кръвта ù, обливайки кожата ù с топлия си дъх. Елин затвори очи и всичките ù сетива се устремиха към това чувство, към зъбите и устата му върху шията ù, към могъщото му тяло, треперещо от потискано желание върху нейното. Езикът му докосна кожата ù.
От гърдите ù се изтръгна дълбок звук – стон или дума, или името му. Той потрепери и се отдръпна, хладният въздух целуна врата ù. Необузданост – чиста необузданост просветна в очите му. Ръцете му обходиха тялото ù ревностно, дръзко и ноздрите му се разшириха леко, уловили всяко нейно желание.
Дишането ù стана учестено, насечено и той посрещна погледа ù – гладен, див, нетрепващ.
– Не още – отсече сурово той, също толкова задъхан. – Не сега.
– Защо?
Беше ù трудно да говори, докато я гледаше така. Сякаш се канеше да я изяде жива. В тялото ù забумтя неудържим огън.
– Искам да го направя бавно... да опозная... всеки сантиметър от теб. А този апартамент има много, много тънки стени. Не желая да имаме слушатели – добави той и отново се приведе над нея, прокарвайки устни по раната в основата на шията ù, – когато те накарам да стенеш, Елин.
О, Уирде! Сериозно беше затънала. Чак до уши. А като изричаше името ù така...
– Това променя всичко – промълви едва.
– Промените се случват от доста време. Ще се справим с тях.