Ловците

— И аз го помня този период — потвърди Торине. — Страшничко беше.

— Не го приемай лично, полковник, но ако не беше толкова опасно, американските прояви на наивност щяха да ми се сторят безкрайно смешни — засече го Кочиан.

— Стига, Ерик! — сряза го Кастило.

Кочиан поклати глава и продължи:

— Изчезването на бившите съветски, вече руски, ядрени оръжия можеше да се предотврати, ако Щатите се бръкнеха за пари — аз доста опростявам нещата — за да се плаща на охрана. Доколкото знам, са им били предоставени няколко милиарда долара за целта.

— За да убеди вашия Конгрес, че наистина е надвиснала сериозна опасност, руският дезертьор — по всяка вероятност Сунев е един от поне двайсет човека — „побягва“ в Щатите и „изпява“ всичко. Русия вече не е враг. Русия е приятелски настроена държава. Врагът са мюсюлманите. Те като нищо могат да взривят откраднатата ядрена бомба…

— Или да я купят с пари от наркотрафик — подхвърли саркастично Сиено.

— Точно така — потвърди Кочиан.

— Какво? — учуди се Чарли.

Сиено обясни:

— Чуваше се — бяха доста упорити слухове, — че руската мафия е купила няколко ядрени бомби от бившия контингент на КГБ в Чечня. Или че са купили мълчаливото съгласие на КГБ, зависи кой ти разказва, за да може мафията да ги открадне и да ги продаде на Бин Ладен за трийсет милиона долара в брой и два тона чист хероин от лабораториите в Афганистан… на стойност седемстотин милиона на улицата.

— Вие вярвате ли на тези приказки, господин Сиено? — попита Кочиан.

— Имал съм доста неприятности в тази връзка — призна колебливо Сиено след малко.

— Защо? — полюбопитства Кочиан.

Сиено внимателно подбра думите си.

— Нали знаете какво е казал бившият директор на ЦРУ, Джордж Тенет, за чистката в КГБ, когато Съветският съюз се разпадна? Било показно разсъбличане, което да убеди зяпачите.

— Не знаех — отвърна Кочиан. — Струва ми се, че бившият шеф на ЦРУ е прав поне за едно.

Кастило го погледна вбесен. Сиено не му обърна никакво внимание.

— Единственото, което са направили, е да променят името от Комитет Государственной Безопасности на Федералная Служба Безопасности — отвърна с горчивина Сиено.

Кастило си помисли: „Руското му произношение бе почти съвършено“.

— И да сложат господин Путин начело на парада ли? — попита невинно Кочиан. — Така че всичко да тръгне както преди.

Кастило попита на руски:

— Добър ли е руският ти, Пол?

— Не колкото твоя, полковник, но не е зле — отвърна Сиено също на руски.

— И как стана така, че симпатично италианче като теб, което говори руски като московчанин, подслушва кубинците в Аржентина?

— Броя дните до пенсия — отвърна Сиено.

— Да не би да си бил лошо момче в Москва? — любопитстваше Кастило.

Сиено се поколеба, преди да отговори.

— Не бях точно лошо момче — призна той. — Бях една от основните причини Тенет да каже онези думи. А между мен и директора имаше доста хора, които не искаха да чуват повече приказки от мен. Затова ме върнаха в Ленгли и ми казаха — намекнаха, аз трябваше да се досетя сам, за да могат те да отрекат — че имам два пътя пред себе си. Първи вариант — да замина за Буенос Айрес, а те ще уредят Сузана да дойде с мен и да получава заплата, а ако си държа устата затворена, мога да спестя доста пари за времето, когато се пенсионирам. Вторият вариант бе да остана във Вашингтон и да се разприказвам, което щеше да е основателна причина за уволнение. Щях да си изгубя и пенсията, и репутацията.