Илиада [bg]

тъй и вълните шумящи на Ксант сред въртопите буйни [15] вкупом изпълни Ахил със мъже и с коне с колесници. Богороденият вожд254 свойто копие тежко остави до тамариска прибрежна и само със меча във вира скочи, подобен на демон, замисляйки дело злокобно. Удряше често наляво и дясно; ранените с меча [20] викаха грозно и жално: водата със кръв се обагри. Както от едър делфин се разбягват различните риби, сплашени пълнят навред дълбините в пристанище тихо, той пък веднага изяжда, каквото от рибите хване; тъй и троянци се криеха вред из руслото опасно [25] под бреговете скалисти. Ахил, уморен от убийства, живи избра сред реката дванадесет снажни младежи за изкупителна жертва за мъртвия син на Менойтий. Той на брега ги изкара, треперещи както елени млади, отзад им ръцете завърза със ремъци гладки, [30] носени често от тях върху здраво тъкани хитони, па ги предаде на своите да ги откарат към стана. Сам се завтурна обратно, жадувайки пак да убива. Там Ликаона, сина на Приама Дарданов, пресрещна, тъкмо понечил да бяга навън от реката. А нявга [35] в плен го отвлече Ахил от градината бащина нощем, скритом нахлул изведнъж; Ликаон с остра брадва сечеше млади смокинови клонки за нови дъги колеснични.255 Там неочаквано зло го постигна — Ахил богоравен. С кораби в Лемнос, прекрасно сграден, го отведе и в робство [40] сам го продаде. Синът на Язона, Евней, го закупи. Плащайки скъпо, оттам го откупи драг гостенин негов, Еетион имбросиец; в свещена Арисба го прати. Пленникът тайно избяга към своята бащина къща; Лемнос напуснал, дома единадесет дена с другари [45] той си духа весели; на дванайстото утро отново якакъв бог го подхвърли в ръцете на вожда Ахила, който го прати при Хадес, без сам Ликаон да желае. Тутакси бързият, богоподобен Ахил го съгледа, гол и без копие бойно, без щит и без шлем на главата — бе ги той наземи хвърлил, щом вън от реката изскочи, пот го измъчваше люто, умора нозете му схвана. [50] Гневно Ахил заговори на свойто сърце благородно: «Горко ми! Виждам с очите си нивга невиждано чудо: гордите духом троянци, които самичък погубих, [55] тук ще се върнат отново от мрака подземен на Хадес, както и този се върна, отбягнал деня смъртоносен, след като бях го продал във свещения Лемнос; морето бурно дори го не спря, а мнозина то силом задържа. Нека повторно опита той моето копие остро, [60] за да го зърна най-сетне с очите си и да узная тъй ли оттук ще си иде, или ще го вече погълне плодната родна земя; тя и силни герои задържа.» Тъй разсъждавайки, чакаше, а Ликаон разтреперан сам приближи да му хване нозете, че искаше много [65] той да отбегне смъртта нежелана и черната гибел. Копие вдигна Ахил богоравен, готов да убива, но Ликаон се наведе и в миг коленете му хвана: дългото копие мина над него, заби се в земята, тръпно, ламтящо да вкуси с върха си от тяло човешко. Молейки, той му държеше с едната ръка коленете, [70] с другата стискаше здраво забитото копие враже, па към Ахил се обърна и думи крилати му каза: «Пред коленете ти падам, Ахиле, смили се над мене! Аз съм молител, достоен за почит, потомче на Зевса.256 [75] Тъй като първо при тебе аз вкусих дара на Деметра в оня ден, в който ме грабна от нашата пищна градина, в Лемнос божествен ме прати, далеч от баща и другари, там ме продаде във робство: получи сто вола за мене. Откуп предлагам ти, трижди по-ценен, сега да ме пуснеш. [80] Днес е дванайсето утро, откак се във Троя завърнах с толкова мъки; и злата съдба пак ме хвърли пред тебе. Сигурно много ме мрази баща ни Кронид олимпиец, щом ме отново предаде на тебе. С живот кратковечен мен ме роди Лаотоя, потомъка на стареца Алта, [85] Алт, който мъдро царува над войнолюбиви лелеги, около Сатниоент управлява високия Педас. Щерка му беше една от жените на царя Приама. Двама сме нейни чеда и двамината ти ще убиеш. С твоето копие остро ти вече срази Полидора богоподобен, свали го сред първите пеши редици. [90] Днеска и мене беда ще догони. Не вярвам, че мога твоите ръце да отбягна, понеже тук бог ме доведе. Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш: мен не убивай, че брат не съм едноутробен на Хектор, който погуби Патрокла, другаря ти кротък и мощен.» [95] Светлият син на Приама говореше тъй на Ахила, молейки с реч за пощада, но глас безпощаден изслуша: «Глупав безумец! Ни дума пред мен не промълвяй за откуп! В дните преди съдбоносният ден да постигне Патрокла, мене ми беше приятно да жаля и пазя троянци: [100]