Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

ство за дълг — чувство, че ще сторя някакво добро, ако проникна в тях. Говорят, че съществувала женска интуиция; може би именно женската ми интуиция ми бе внушила това чувство. Така или иначе, вече не можех да се освободя от него; затова бях нащрек за всяка възможност да прекрача през забранената врата. Такава възможност се появи едва вчера. Да ви кажа и това, че освен господин Рюкасъл Толър и жена му също намират какво да вършат в тези запустели стаи, тъй като веднъж го видях да изнася през вратата голям черен чувал. Напоследък Толър неистово пие и снощи така се беше налял, че едва се държеше на краката си. Когато се качих по стълбите, видях ключа в ключалката. Не се и съмнявам, че именно той го бе забравил. Господин и госпожа Рюкасъл бяха на долния етаж, детето беше при тях, така че ми се отваряше великолепна възможност. Превъртях внимателно ключа, отворих вратата и се вмъкнах вътре. Озовах се в малък коридор без килим и тапети, който в края завиваше надясно. Зад ъгъла имаше три врати, като първата и последната зееха отворени. И двете водеха към потънали в прах безрадостни стаи с два прозореца в едната и един-единствен в другата, толкова прашни, че вечерната светлина съвсем мъждиво проблясваше през стъклата им. Вратата в средата беше затворена, препречена от широка желязна пръчка от рамката на легло, заключена с катинар в единия край към някаква халка в стената и завързана в другия край с дебела жица. Самата врата също беше заключена и ключа го нямаше. Тази барикадирана врата точно съответстваше на прозореца със залостените капаци отвън, ала по проблясъка отдолу виждах, че в самата стая не е тъмно. Очевидно имаше тавански прозорец, който я осветяваше отгоре. Докато стоях в коридора и гледах тази зловеща врата, питайки се каква ли тайна крие, внезапно долових вътре стъпки и мярнах нечия сянка, която премина през тънкия процеп мъждива светлина, процеждащ се под вратата. При тази гледка в душата ми се надигна див, безразсъден ужас, господин Холмс. Опънатите ми до крайност нерви внезапно ми изневериха, обърнах се и побягнах — побягнах така, сякаш някаква страховита ръка ме догонваше и се вкопчваше в полите на роклята ми. Хвърлих се надолу по коридора и изхвърчах през вратата, а там налетях право в прегръдките на господин Рюкасъл, който ме чакаше отвън. „А, вие сте били значи — рече той. — Така си и помислих, като видях вратата отворена.“ „Боже, как се изплаших!“ — задъхано промълвих аз. „Скъпа моя млада госпожице! Скъпа моя млада госпожице — и не можете да си представите колко ласкав и утешителен беше тонът му, — и какво ви изплаши толкова, скъпа моя млада госпожице?“ Ала гласът му бе някак прекалено сговорчив. Преиграваше. Веднага отново застанах нащрек. „Бях достатъчно глупава да вляза в празното крило — отвърнах. — В тази мъждива светлина изглежда толкова усамотено и злокобно, че се изплаших и избягах. Боже, толкова страховито и безжизнено е всичко!“ „И само това ли?“ — попита той, като ме гледаше втренчено. „Защо, вие какво си помислихте?“ „Защо според вас заключвам тази врата?“ „Уверявам ви, не знам.“ „Заключвам я, за да не влизат вътре хора, които нямат работа там. Разбирате ли?“ — продължаваше да се усмихва той възможно най-любезно. „Уверявам ви, че ако знаех…“ „Е, сега вече знаете. А ако кракът ви още веднъж престъпи този праг — и изведнъж усмивката му се втвърди в гневна гримаса, а очите му блеснаха срещу мен от лицето на демон, — ще ви хвърля на кучето.“ Толкова бях ужасена, че направо не помня какво съм направила след това. Сигурно съм се втурнала покрай него и съм избягала в стаята си. Не помня нищо, докато не се свестих в леглото си, цялата разтреперана. И тогава се сетих за вас, господин Холмс. Не можех да продължавам да живея там, без да се посъветвам с някого. Страхувах се от къщата, от мъжа, от жената, от слугите, дори от детето. Всички до един ми изглеждаха ужасни. Да можех само да ви доведа, всичко щеше да се оправи. Разбира се, можех да избягам, но любопитството ми бе почти толкова силно, колкото и страховете ми. Скоро реших какво да сторя. Трябваше да ви изпратя телеграма. Взех си пелерината и шапката, слязох до пощата, която е на около миля и половина от къщата, а като се върнах, на душата ми беше донякъде поолекнало. Като наближих вратата, обзе ме ужасно съмнение да не би кучето да е на воля, ала си спомних, че същата вечер Толър се бе натряскал направо до несвяст, а знаех, че той единствен от цялото домакинство упражнява известно влияние върху онзи див звяр и че единствено той би се осмелил да го отвърже. Вмъкнах се на сигурно място в къщата и половината нощ не мигнах от радост, че ще ви видя. Не срещнах никакви трудности да взема разрешение за тази разходка до Уинчестър днес сутринта, но трябва да се върна до три часа, тъй като господин и госпожа Рюкасъл отиват на гости и няма да ги има цялата вечер, така че трябва да се погрижа за детето. Ето че ви разказах всичките си преживелици, господин Холмс, и страшно ще се радвам, ако можете да ми кажете какво означава всичко това и най-вече как да постъпя.