Шерлок Холмс (Том 1) [bg]
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: Шерлок Холмс (bg) #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545286988
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Шерлок Холмс (Том 1) [bg]». Краткое содержание книги:
— Така значи — каза Холмс, — онова, което бяхте тъй добра да ни разкажете, определено изяснява нещата, а за останалото мога и сам да се досетя. Предполагам, тогава господин Рюкасъл е прибягнал до затворническия режим?
— Да, господине.
— И е довел госпожица Хънтър от Лондон, за да се отърве от неприятно настоятелния господин Фаулър.
— Точно така, господине.
— Ала упорит като всеки истински моряк, господин Фаулър е продължил да обсажда къщата, а като се е срещнал с вас, е успял с определени красноречиви доводи, звонкови или други, да ви убеди, че вашите интереси всъщност съвпадат с неговите.
— Господин Фаулър е човек сладкодумен и с щедра ръка — призна най-чистосърдечно госпожа Толър.
— Съумял е по този начин да уреди нещата така, че мъжът ви да не страда от недостиг на пиене, а в мига, когато господарят ви потегли, стълбата да бъде готова.
— Разказвате го, господине, точно както си беше.
— Разбирам, че ви дължим извинение, госпожо Толър — рече Холмс, — тъй като определено изяснихте всичко, което още ни смущаваше. Ето го и местния хирург заедно с госпожа Рюкасъл, затова смятам, Уотсън, че ще е най-добре да изпратим госпожица Хънтър до Уинчестър, тъй като присъствието ни тук, струва ми се, е доста съмнително.
Така се разреши загадката на злокобната къща с червените букове. Господин Рюкасъл оживя, макар и осакатен завинаги и задължен за всичко единствено на грижите на всеотдайно преданата си съпруга. Семейството още живее с двамата си стари слуги, които може би знаят толкова много за миналото на Рюкасъл, че му е трудно да се раздели с тях. Със специално разрешение господин Фаулър и госпожица Рюкасъл се ожениха в Саутхемптън на следващия ден след бягството им от къщата и понастоящем той е правителствен чиновник на остров Мавриций. Колкото до госпожица Вайълет Хънтър, за мое огромно разочарование моят приятел Холмс повече изобщо не прояви интерес към нея, след като тя престана да бъде в центъра на един от неговите случаи, и сега дамата оглавява едно частно училище в Уолсол, където, убеден съм, е пожънала сериозни успехи.
Артър Конан Дойл
Сребърен пламък
— Опасявам се, Уотсън, че се налага да замина — каза една сутрин Холмс, когато седнахме да закусваме.
— Да заминеш ли! Къде?
— В Дартмур, в Кингс Пайлънд.
Не се изненадах. Всъщност чудех се единствено как той все още не участва в разследването на този необикновен случай, за който толкова се говореше из цяла Англия. Цял ден приятелят ми се разхождаше из стаята с наведена глава и смръщени вежди, напълно глух за всичките ми въпроси и забележки, като час по час пълнеше лулата си със силен черен тютюн. Щом дойдеше новият вестник, той го преглеждаше бегло и го захвърляше в ъгъла. Ала въпреки мълчанието му аз знаех за какво ставаше дума и от какво бе толкова погълнат. Само един въпрос, който занимаваше всички, би могъл да събуди аналитичните му умения — странното изчезване на фаворита в надбягванията в Уесекс и трагичното убийство на неговия треньор. Ето защо, когато изведнъж обяви намерението см да замине за мястото, където се беше разиграла драмата, аз го очаквах и дори се надявах точно на това.
— С най-голяма радост бих дошъл с теб, ако няма да ти преча — казах аз.
— Скъпи Уотсън, ще ми сториш голяма услуга, ако дойдеш. Освен това смятам, че няма да си изгубиш времето, защото в този случаи има елементи, които обещават да го направят съвършено неповторим. Струва ми се, че ще успеем да хванем влака от Падингтън, а по пътя ще ти обясня нещата по-подробно. Ще ти бъда много задължен, ако вземеш военния си бинокъл.
И така, след около час седях в ъгъла на едно първокласно купе, влакът се носеше към Ексетър, а Шерлок Холмс с напрегнато и нетърпеливо лице под шапката с наушници бързо прелистваше купчината нови вестници, които беше купил на гара Падингтън. Отдавна бяхме минали Рединг, когато той захвърля и последния под седалката и ми предложи табакерата си.
— Добре се движим — рече, като ту гледаше през прозореца ту хвърляше поглед на часовника си. — В момента скоростта ни е петдесет и три и половина мили в час.