Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

Двамата с Холмс изслушахме като омагьосани необикновения й разказ. Сега приятелят ми се изправи и закрачи из стаята с ръце в джобовете, а на лицето му се изписа израз на най-дълбока загриженост.

— Толър още ли е пиян? — попита той.

— Да. Чух жена му да казва на госпожа Рюкасъл, че нищо не може да се направи.

— Много добре. А семейство Рюкасъл довечера ще излизат, така ли?

— Да.

— Има ли в къщата мазе с хубава яка ключалка?

— Да, избата.

— Струва ми се, че дотук сте действали като много храбро и разумно момиче, госпожице Хънтър. Мислите ли, че ще можете да извършите още един подвиг? Нямаше да ви моля за подобно нещо, ако действително не ви смятах за изключителна жена.

— Ще се опитам. Какво трябва да направя?

— В седем часа вечерта двамата с приятеля ми ще дойдем в Червените букове. По това време семейство Рюкасъл вече ще са излезли, а Толър, да се надяваме, ще бъде все така негоден за нищо. Значи остава единствено госпожа Толър, която може да вдигне тревога. Ако успеете да я изпратите в избата с някакво поръчение и после да я заключите долу, невероятно ще улесните задачата ни.

— Така и ще направя.

— Отлично! Тогава ще разнищим цялата работа из основи. Разбира се, има само едно правдоподобно обяснение. Довели са ви, за да се представите за друга, а нея самата държат като затворничка във въпросната стая. Това е очевидно. Колкото до личността на затворничката, не се и съмнявам, че е дъщерята — госпожица Алис Рюкасъл, ако правилно си спомням, за която са ви казали, че е заминала за Америка. Избрали са ви несъмнено заради приликата ви с нея — по ръст и телосложение, а също заради цвета на косата. Нейната е била отрязана, твърде вероятно заради някаква болест, която е изкарала, така че, естествено, наложило се е и вие да жертвате вашата. Благодарение на една любопитна случайност сте намерили къдриците й. Мъжът на пътя е бил без съмнение някой неин приятел — вероятно дори годеникът й, а тъй като сте носели роклята на девойката и толкова приличате на нея, смехът ви, докато ви е наблюдавал, а впоследствие и жестът ви са го убедили, че госпожица Рюкасъл е напълно щастлива и не желае повече да й досаждат. Нощем пускат кучето, за да му попречат да опита да се свърже с нея. Дотук е съвсем ясно. Най-сериозният момент в този случай са наклонностите на детето.