Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Аз трябва да ви задам този въпрос — изписка той, — крадци такива! Съгледвачи и крадци! Пипнах ви! Сега ми паднахте в ръчичките. Ще ви науча аз вас — и като се обърна, той затрополи надолу по стълбите толкова бързо, колкото му позволяваха силите.

— Отиде да пусне кучето! — извика госпожица Хънтър.

— Нося револвера си — казах аз.

— Най-добре да затворим входната врата — викна Холмс и тримата полетяхме по стълбите.

Тъкмо стигнахме в антрето, когато чухме лая на едро куче, а след това агонизиращ писък, придружен от ужасяващо противен звук, направо страшен за слушане. От една странична врата със залитане изникна възрастен мъж с червендалесто лице и треперещи крайници.

— Боже мой! — провикна се той. — Някой е отвързал кучето. Не сме го хранили от два дни! Бързо, бързо или ще бъде прекалено късно!

Двамата с Холмс изхвърчахме навън и заобиколихме ъгъла на къщата, а Толър тичаше подире ни. Там зърнахме огромния изгладнял звяр, впил черната си паст в гърлото на Рюкасъл, който се гърчеше и виеше на земята. Притичах веднага и пръснах мозъка на животното, което се претърколи, а острите му бели зъби останаха все така впити в обилните гънки плът. С огромни усилия отделихме мъртвото куче от врата на стопанина му и пренесохме мъжа в къщата — все още жив, но ужасно изранен. Положихме го на канапето в дневната и след като изпратихме изтрезнелия Толър да съобщи вестта на жена си, направих каквото можах, за да облекча болката. Бяхме се струпали край него, когато вратата се отвори и в стаята нахълта висока изпита жена.

— Госпожо Толър! — възкликна госпожица Хънтър.

— Да, госпожице. Господин Рюкасъл ме освободи, като се върна, преди да се качи при вас. Жалко, госпожице, жалко, че не ми съобщихте какво сте намислили, защото щях да ви кажа, че напразно си правите труда.

— Ха! — обади се Холмс и внимателно я огледа. — Явно госпожа Толър знае по въпроса повече от всеки друг.

— Да, господине, така е, пък и съм напълно готова да ви разкажа каквото знам.

— Тогава седнете, моля, и да ви чуем, защото трябва да призная, че за някои неща все още тъна в пълен мрак.

— Ей сега всичко ще ви разясня — отвърна тя. — И по-рано щях да го сторя, да бях успяла да се измъкна от избата. Стигне ли се до съд и полиция в тази работа, не забравяйте, че съм застанала на ваша страна, а и на страната на госпожица Алис също. Госпожица Алис хич не беше щастлива у дома, ама хич, откакто баща й се ожени повторно. За нищо не я зачитаха, за нищо нямаше думата, но пък и не й беше чак толкова лошо, докато при някакви приятели не се запозна с господин Фаулър. Доколкото можах да разбера, госпожица Алис имаше някакви права от завещанието, но душицата и дума не обелваше, беше оставила всичко в ръцете на господин Рюкасъл. Той знаеше, че от нея не го грози никаква опасност; ала щом се появи бъдещ зет на хоризонта, който щеше да си поиска онова, което му се полагаше по закон, тогава баща й реши, че трябва да се сложи точка. Караше я да му подпише някакъв документ, та жени се, не жени, парите да са все за него. А като отказа, все не й даваше мира, докато не пипна мозъчно възпаление горката и цели шест седмица вися между живота и смъртта. Накрая се оправи, но беше станала на сянка, а и прекрасната й коса я отрязаха цялата, но това с нищо не промени сърцето на нейния млад господин и той й остана верен докрай, истински мъж.